Учители

Българи с приспана или будна съвест

За втора година поред Mрежата на учителите новатори teacher.bg е официален партньор на конкурса за учители – творци и като такъв дава на своите читатели привилегията първи да се запознаят с някои от участващите творби.

Българи с приспана или будна съвест

Михаил Белчев пееше искрено и не на шега, че младостта си отива на един автостоп и ние вярвахме, че нейната покоряваща енергия  остава като вечен и завладяващ пример на жизнерадост. Остана ли само минало тази вяра, след като по последни данни от анализ на Евростат за структурата на населението в ЕС-27 през 2011 г., България е с най-нисък процент – 13,2%, млади хора до 14 г. от страните на ЕС?

Нека се замислим дали в очакване на преодоляване на икономическата криза и удовлетворяване исканията на протестиращите, всички възрастни не затънахме до гуша в разстройство на междуличностните отношения помежду си, а също и с децата и младежите? Свикнали да даваме пример повече, като взимаме, вместо да даваме, с естественото  обяснение, че това е последица от всеобщия материален упадък, без да си даваме сметка за духовния срив, ние пренебрегнахме възпитанието, образованието и подготовката на младите хора за живота. Така се стигна и до обезверяването на децата и младежите, стресови състояния, междуличностни конфликти и насилие в училище, стремеж, превърнат в ценност, да се напусне България за учене и труд в чужбина с цел по-добър живот.

Примерите, които политическата класа, а и самото общество дава повсеместно, са усилие да се наложиш над останалите, да властваш и успяваш с цената на всичко, без оглед на средствата, най-вече с корупция, като безочливо демонстрираш добре поддържано самочувствие в следствие на материално благополучие, без признаци и наличие поне на някаква елементарна култура. И защо ни е култура, когато простотията  и глупостта налагат своите норми много по-лесно и тържествуващо. Може би някой има интерес от това състояние на нещата, се питат все повече българи? Спомням си болезненото признание на писателя Антон Дончев, който в едно интервю наскоро заяви, че думите, словото, самият ни живот се обезсмислят неусетно е невъзвратимо.

Привързаността ни, естествените ни потребности от любов и доверие във всички по-големи или малки общности са накърнени дотам, че забравихме необходимостта от добре поддържано смирение и търпение, от добре поддържана лична душевна хигиена и култура, любов, вяра и упование, позитивно мислене, основано на конкретни промени в настоящето. Нима не проумяха всички, че без образование, подсигурено от гарантирани доходи и здравеопазване, няма обществен напредък и култура?

Очевидно е, че сме разединени и ни липсва съгласие в обществено политически, икономически, културен и духовен аспект как да използваме различията помежду ни в многообразието от идеи за национален просперитет, а такива очевидно ние можем, но не успяваме да реализираме. Най-тежкият удар на демографската криза вече се осъзнава от мнозина, но тепърва всички българи ще плащаме за неправилното управление на държавата.

Корените на образованието, основа на всяко човешко благополучие, са горчиви, но плодовете му са сладки, твърди древен мислител. Не разбрахме ли след толкова прахосани години и пропуснати ползи, че са нужни много повече средства, воля, енергия, труд и желание за успех в лицето на цялото общество – правителство, парламент, обществени организации и учреждения, родители, учители, ученици? Всички необходими усилия за промяна наистина са горчиви, защото целият човешки ресурс трябва да се обедини и да познае нуждите на образованието и кръвно свързаното с него просвещение, които целят с придобиването на знания, да изградят и личности с характер, трудно постижима, но не и невъзможна мечта на 21 век.

Всички заедно трябва да подкрепяме децата и младежите да се интегрират успешно в обществото, защото те искат да кажат какво мислят, държат да покажат какво чувстват, питат се какво желаят, но много малко са ония, които не само ги чуват, но и правят усилия да намерят взаимноприемливи решения на техните нужди и проблеми.

Най-голямото зло днес е безразличието, безучастието, отчуждението към жизненоважните ни потребности от образование, просвещение и култура. Всички овластени държавни институции и политици, изтъкващи загриженост и съпричастие към техните проблеми, остават такива само на приказки, но не и на дела.

Не всички обаче българи са с приспана съвест, защото заредени от вдъхновение и целеустременост са будни и вярват в успеха на България, виждайки пътя, който ще ни изведе до национално благоденствие – качествено, достъпно и равнопоставено образование за всички млади хора, грижи и реални действия за културното ни и нравствено очовечаване. Неслучайно Достоевски ни уверява: “Ние всички, особено аз, сме отговорни за всичко и за всеки“.

Димитър Кирилов Иванов, учител по български език и литература в ОУ “Стоян Михайловски”, град Пловдив.

Конкурсът се организира за пета година от издателска къща „Анубис“ и издателство „Булвест 2000“.

Прочети повече за конкурса ТУК

Публикуваното досега