За втора година поред Mрежата на учителите новатори teacher.bg е официален партньор на конкурса за учители – творци и като такъв дава на своите читатели привилегията първи да се запознаят с някои от участващите творби.
Райска ябълка
Тя е все там – зад оградата, край която минавам всеки ден на път към училище. Усещам я като близък, с когото ме свързват денят и нощта, лятото и зимата, мъката и радостта. Обожавам листата й през пролетта – сочни, твърди, с прекрасен тюркоазен цвят, обхванали като бухлат облак стройното стъбло. За плодовете, надничащи като детски личица между тях, търся и досега точни названия. Повечето са известни – портокал, слънце, балонче. Аз обаче искам нещо друго, само мое, както са само мои студените сутрини, в които се разминавам с ранни кучета, сънливи клошари и дядовци, тръгнали към още неотвореното кафене. Примамливите плодове обаче не ме изкушаваха – знаех, че имаха странен вкус, различен от познатите ябълки. Още като малка бях чувала за тях, но в бабината градина не растяха – там имаше нар, също нещо странно, свързано с Бога и неговите тайни селения.
Учениците, които виждам всеки ден…В първия коридор на завоя има врата, заключена и някак недостъпна, макар видима добре. Напомня ми Далчевите зазидани балкони – искаш да излезеш, но нещо те възпира, част от теб, но не съвсем, тайна, внезапно разкрила лика си. Най-вероятно е вход към хранилище, така, така… Ето защо понякога ми се иска да пристъпя вътре, да видя нещо, което не осъзнавам, когато съм отвъд.
Училищният шум, подканящият звънец, Те – шумни и притихнали, любопитни и апатични, отчуждени и търсещи разбиране. И аз сред тях – самотен бродник, изследващ собственото си присъствие.
Животът ми е бил кодиран да мине в училище. Самият живот е училище, а аз го гледам отвътре, от класните стаи, през погледите им, през жизнените им пулсации. И още в ранна възраст го усетих – желано и не толкова, привличащо, но и будещо боязън – това пространство на съмнения и близост, с любимия ми книжен дъх. Така го мислех. И беше така и не съвсем. Като ябълката – свежа и ярка пролет и черна и изсъхнала зиме като Йовковите бели рози, вариращи от бухлат облак, надвиснал над каменната ограда до бодливия знак на тръните, внушаващ задушаваща тъга.
Година след година ябълката ме предизвиква. Както те – същите и различни, открити и скептични, търсещи разбиране и избягващи контакта.
В Едем ябълката е забранена. Оранжевият й цвят привлича, но излъчва и някаква заплаха. И древната Ева изпитва сладостния и тръпчив вкус на изкушението. Трябва да си плати за това, всъщност за какво? Че е надникнала в непозволени територии, в сфери извън човешкото. В писмените съчинения, които чета вече втори ден, забраненият плод се оглежда в зениците на съвременните Еви и Адамовци почти по същия начин – нещо далечно и безкрайно вълнуващо, мамещо и изкушаващо в библейската си загадъчност. А то в живота е толкова … Вечерно кино с този от горния клас, с когото вече е била приятелка, скришно чатене по нета с познати, а по-добре с непознати, купуване на ненужни, но толкова сладки нещица с парите за закуска…И какво толкова с това сакрално число 40 – преход, та преход…И часът е 40 минути – насила стаяваният смях избухва още в коридора, понася се на вълни, за да затихне в следващия кабинет.
„Моята“ ябълка е зад оградата, но понякога я чувствам съвсем близо – да протегна ръка, ще усетя гладката повърхност на плода. В градината е полутъмно, мамещо, прохладно и мистично, отделено от шума на дневната улица. И както в сънищата мога да прелетя безпрепятствено. Там ще се чувствам освободена от всичко, но дали ще ми е достатъчно? Закодираният първороден грях вероятно ще ме подгони към оградата с ябълка в ръка, чийто вкус ще усетя отвъд Рая, в познатите училищни коридори, обратния път към дома, уютния мирис на книгите…
Автор: Роза Янкова е учител по български език и литература в Търговска гимназия, гр. Стара Загора.
Конкурсът се организира за пета година от издателска къща „Анубис“ и издателство „Булвест 2000“.
Публикуваното досега
