С проектите за нови учебни програми се прави опит да се преодолеят съществуващи проблеми в системата на образованието, пише „Стандарт“, като цитира позиция на МОН, изпратена до медията.
В нея се казва следното:
В новите програми проблемите се решават по следния начин:
– Редуцира се учебното съдържание и се увеличават часовете за упражнения, като се намаляват часовете за нови знания;
– За всеки от компонентите на предмета са определени точен седмичен брой часове, като по този начин се гарантира успешното усвояване на заложените в учебните програми очаквани резултати за двата компонента;
– Въвеждат се комуникативни компетентности със седмичен брой часове за двата компонента на предмета и очаквани резултати, насочени към възприемането и създаването на текст.
В действащите учебни програми на много места срещу името на автора стоят думите поезия/разкази, която не ограничава учебното съдържание до конкретни творби. Това води до претоварени часове, а и до липсата на единство в учебниците по литература, защото авторските екипи избират различни текстове. За да се преодолеят негативите на действащите програми, за да се освободят часове за упражнения, в проектите се посочват конкретни творби от всеки автор. Изборът на текстове от работните групи се подчинява и на една нова и съвременна гледна точка, според която водещи са уменията, които ученикът следва да овладее, а текстът е само средство за постигане на очакваните резултати. Всички автори от действащите учебни програми остават, но са представени с по-малко творби. Въвеждат се съвременни автори, като акцентът е поставен върху националната идентичност.
Ако в първия гимназиален етап логиката на учебните програми изисква запознаване с литературата на хронологичен принцип, то във втория етап водещ е тематичният принцип.