По-добри постижение на българските ученици ще означават повече пари в държавната хазна, сочат данни от изследването „Икономически ползи от преодоляване на пропастта на академичните постижения на учениците в България“, изготвено от икономиста към финансовото ни министерство Петър Стоянов.
В материал на „Монитор“ четем, че в реални числа, това може да значи около 3.5 млрд. лв в следващите 15 години. Това ще бъде добавената стойност, при положение, че родните ученици настигнат по резултати връстниците си от останалата част на Европа и САЩ.
„Целта на това проучване е да покаже връзката между крайните резултати на образованието и икономическите ползи за страната ни“, уточнява експертът.
Изследването показва, че деца които не говорят на български у дома са с три години назад от българските си връстници. Тази пропаст също трябва да бъде намалена и успех в това ще значи около 700 млн. лв допълнително.
В селата изоставането е с около година и половина в сравнение с постиженията на децата в градовете. Данните не са оформени само на база учебен материал. Тук става дума и за странични неща, обща култура, достъп до услуги и продукти и др. Едно ниво на тези две групи ученици означава допълнителни 2.4 млрд. лв, изчисляват финансовите специалисти.
Изходът от ситуацията – мотивирани учители и въвеждане на иновативни подходи и практики за преподаване. Около това се обединяват специалистите от фондация „Заедно в час“ и експертите от Европейския институт за стратегии и политики, които също са участвали в изследването.
Проблем е липсата на млади кадри сред педагогическия персонал. Всеки трети учител у нас е над 50-годишен, а под 30 години са едва 7% от общо над 70 000 учители.
Изследването заключава, че въвеждането на задължителната предучилищна подготовка за четиригодишните е добър ход, тъй като е доказано, че децата, посещавали детска градина три или повече години имат по-високо ниво на знания и умения от останалите.
