Разочарование - Мрежа на учителите новатори

Представяме на вашето внимание поредното произведение от конкурса за учители твоици на издателска къща „Анубис“ и издателство „Булвест 2000“.

Мрежата на учителите новатори – Teacher.bg е партньор на конкурса.

Днес ви предлагаме творбата на Юлия Баймакова – главен учител в НПГ „Димитър Талев“- гр. Гоце Делчев.
––
Разочарование

Беше септември и в училището се провеждаше приемен изпит по математика. Новоназначената учителка за първи път щеше да бъде квестор. Вкъщи се запозна старателно със задълженията си. Ще ги спазва, разбира се. Важното е да намери верния тон с учениците – да не бъде прекалено строга, за да не стресира децата, но в същото време да осигури нормална творческа атмосфера, така че всяко дете да работи спокойно.

Изпитът започна. Децата бързо разбраха какво се иска от тях, съсредоточиха се и започнаха да решават задачите. Учителката се успокои, дори си помисли, че напразно се е вълнувала. Тихо мина покрай редичките. Направи й впечатление едно момче на втория чин откъм прозорците. То единствено още не беше започнало да работи. Тя го подмина, без да му каже нищо. Минаха десетина минути и отново погледна към него. То продължаваше да бездейства. Стори й се, че изглежда някак объркано. И тъкмо си мислеше, че трябва да го попита дали има проблем, в кабинета влезе нейна колежка и се насочи право към момчето на втория чин. Наведе се над него и тихичко започна да му обяснява задачите…

Минутите течаха, а колежката все не си тръгваше. Другите деца започнаха да вдигат глави и учудено да поглеждат към привилегирования ученик.

„Какво да правя?“- мислеше си младата учителка и едва сдържаше негодуванието си. Не смееше да каже нещо на безогледната си колежка, по-възрастна от нея. Да уведоми ръководството? Ами после?! Всички колеги ще я одумват. Погледна с надежда към другия квестор, но той се беше зачел в някаква книга и не се интересуваше какво става в залата. Младата учителка се ядоса, но не толкова на него, колкото на себе си – че няма сили да направи каквото и да било. А някои от децата вече поглеждаха и нея, очакваха да се намеси.

Най-после невъзмутимата госпожа си тръгна. И този път не погледна към никого, все едно , че в стаята бяха само тя и момчето, чиито задачи реши. А то, невъзмутимо като покровителката си, бързаше да напише решенията, да не би да ги забрави.

Младата учителка не забеляза кога изтече времето на изпита. Беше така разтревожена, че почти тичаше към къщи. Искаше да сподели с някого за случилото се. В душата й имаше и обида, и срам, и угризения, и въпроси, въпроси… За какъв учителски авторитет можем да говорим при подобни постъпки? Щом един учител не може да се засрами от децата, какъв учител е той?! А тя – трябваше ли да мълчи и да бъде ням свидетел, все едно съучастник, на случващото се? …

Вкъщи я посрещна майка й, която неотдавна се беше пенсионирала, също като учителка. Веднага разбра, че нещо се е случило. Изслуша дъщеря си и каза: „Това ти е закалката, моето момиче. Още много несправедливости ще срещнеш по пътя си. И ще си мълчиш, ако искаш да спасиш нервите си. В противен случай ще си спечелиш врагове. Рядко може да се намери някой, който да застане на твоя страна, макар че си права. Хората казват: ”Ние ли ще оправим света?! Тя, държавата…“ Ще твърдят, че се самоизтъкваш, че нарочно демонстрираш праволинейност… Ще те избягват, ще говорят зад гърба ти…“

Младата учителка слушаше и не вярваше на ушите си. Досега бе мислила, че учителите са справедливи хора. А може би майка й преувеличава, за да я предпази от конфронтация, от неприятности. Като всяка майка…„Е, няма да бързам с изводите – реши тя. – Бъдещето ще покаже.” Но все пак нещо в нея беше вече прекършено…

––
Публикуваните творби до момента