Представяме на вашето внимание поредното произведение от конкурса за учители твоици на издателска къща „Анубис“ и издателство „Булвест 2000“.
Мрежата на учителите новатори – Teacher.bg е партньор на конкурса.
Този път ви предлагаме творбата на Зорница Петрова, която е психолог в ОУ „Райно Попович“ , гр. Карлово, обл. Пловдив
––
Маловажност
Съзнанието ми бавно се пробужда. Сещам се, че е неделя. Мозъкът ми се бунтува, отчаяно иска почивка. Изтощен е от живота ми на бързи обороти. Омръзнало му е да се съобразява с мен.
Не ми се прави нищо. Не искам да се срещам с никого. Рано сутринта ровя в главата си за тема, по която отдавна не съм философствала сама със себе си. Учудващо, но всички файлове и папки там са празни, или нямам достъп до тях (все същото). Стряскам се – толкова ли съм опразнена от съдържание? Ужас!
В мен бързо се надига желанието да си спретна добре контролирана депресия – толкова е модерно напоследък! Веднага усещам как ми става криво, че търся изобретателни начини безнаказано да се възползвам от тези модни състояния, за да маскирам по нов начин вече зле прикритите апатия и мързел. А може би, казано по позитивен начин, това е моята „способност за нищо неправене”. Най-после компютърът в главата ми зарежда. Намирам програмата за деня. Имам ранна среща с група хора (значи мързеливият ден се отлага). Вероятно срещата ми с тях ще зареди изтощените ми емоционални батерии и ще ме накара да се почувствам по-добре, но… само вероятно… Усмихвам се мислено на вероятностите денят ми да протече по един наистина приятен начин.
Улавям се, че в представите си качвам софтуер за справяне с утре – ПОНЕДЕЛНИК. Тогава ще се чувствам омаловажена от системата на българското образование, от шефа, от колегите… Ами от децата? Не – само децата, с които работя, ме изпълват със смисъл! Работата ми с тях личи дори в очите им.
Творецът в мен се събужда… После умореният ми компютър загрява, че софтуерът ми разполага с различни операции. Намирам и решавам да използвам клавиша “delete”. Заличавам чувството за омаловажаване. Никой освен мен не може да ме накара да се чувствам маловажна!
Напук на системата, шефа, колегите и дори на глупавите обстоятелства, ще се чувствам преливаща от ВАЖНОСТ, дори и само заради децата, с които работя!
Публикуваните творби до момента
- За думите
- Пътят към морето
- Природата на светлината
- Някога и сега
- Събуждане… или нещата от живота
- Бележки за занаятчии, необразовани откриватели и образовани граждани
Творбите се изпращат до 24 август по електронен път на адрес: zakonkursa@anubis-bulvest.com
