За четвърта поредна година издателска къща „Анубис“ и издателство „Булвест 2000“ организират Конкурс за учители творци, в който могат да участват действащи преподаватели и директори на училища и детски градини от цялата страна.
За втора година teacher.bg e сред партньорите на конкурса.
Творбите се изпращат до 24 август, а до тогава ще представим няколко подбрани от организаторите произведения.
Първото е на Виолета Добрева Аръкова- старши учител, ОДЗ „Първи юни“ – гр.Белослав
––––––-
Събуждане
или нещата от живота
Сънувах… сънувах, как се отдалечаваш от мен. Извиках името ти, но… напразно. Ти не се обърна и виждах, как пред очите ми се превръщаш в малка точица и изчезваш. Усетих силна болка и отначало се разплаках тихо. Постепенно тихият плач се превърна в ридаене. Усетих, че викам насън и се събудих. Какъв кошмар!
Така започна денят ми… тъжно… и сънят не излизаше от главата ми. Работата някак ме отдели от мислите ми, но дойде вечерта… САМОТА! Не знам защо в главата ми изплуваха спомени, които ставаха все по-ясни.
РАЖДАНЕТО!
Събудих се от упойката, с отрязан корем и тръбички, около които се увивах щом се обърна встрани. Интересно… не усещах болка?! Само една топлина ме заливаше и пълнота, усещах някаква безумна радост!
– Момиче, защо не спиш?- попита ме дежурната сестра, която се опитваше да заспи легнала на твърдото болнично легло до мен.- Досега не ми се е случвало след операция, някой да не заспи. Упойката не те ли зашеметява?
Какво да и отговоря? Как да и обясня какво чувствам? Не отговорих нищо, но така и не заспах. Въртях се непрекъснато от вълнение. Разбрах, че имам син. Сестрата ми го каза.
Как ли изглежда? На кого прилича? Ще го нарека на майка си. Така съм решила.
Не усетих как съмна. Вратата на болничната стая се отвори и при мен влезе лекарят, който ме оперира и изроди бебето. Усмихна се широко…
– Честито! Имаш много хубав син! Да ти е жив и здрав и да ти носи много радост!
– Благодаря Ви, докторе, най-сърдечно за всичко, което направихте за мен!- усетих, че изрекох това машинално и едва ли съм успяла да изразя благодарността към този човек, който промени живота ми завинаги. Нещо пърхаше в гъдите ми и караше гласът ми да трепери.
Навярно това е щастието? Тогава се питах, а сега вече знам. Да… Това е Щастието!
ДЕЦАТА!
Телефонът звънна. Беше дъщеря ми… И започна един поток от думи… Ех, почувствах се добре. Като, че ли беше до мен! Говорихме дълго, повече от час… и разстоянието Варна-София се стопи изведнъж! Разказа ми случки, които ме разсмяха.
– Хайде, мамо, чао! Трябва да готвя . Утре пак ще се чуем. Целувам те!…
Сега ми е по-леко! Щом знам, че са добре!
Изгасих телевизора и реших да направя опит да поспя, но уви…Очите ми са затворени, но мислите, мислите си как да приспя?
…И отново картини, като на лента…и въпроси. Толкова много въпроси! Не знам отговорите. Колко ли пъти сме грешили спрямо децата си?! Налагали сме свои решения и сме се опитвали да ги поучаваме, а в същото време самите ние се учим да живеем и никога не сме сигурни в решението, което взимаме за ВАЖНИТЕ НЕЩА! Човек трудно може да прецени, кое решение е правилно и кое не. Интуитивно следваме отговорите, които намираме и чакаме времето да покаже… ха… времето… Времето! Как бърза, препуска. Опитваме се да го догоним. Да успеем… и това… и това…и ето – Честита нова година!… Честит рожден ден! Вече си на петдесет години.
ПЕТДЕСЕТ години!
Еее…млади сме още. Не се даваме, има още хляб в нас… хахаха…! Събрани сме на маса…..приятелки (все млади), да полеем годишнината. Разказваме отново за децата си, за успехите им, за неудачите им, за трудностите. За какво друго да говорим, че нали за тях живеем! Да можем да им помагаме докато стъпят на краката си. Че за какво друго да говорим… е… ще споделим някоя и друга случка от ежедневието, някой виц… и… времето минало.
-Хайде, да си жива и здрава, миличка!- пожелават ми…
Неусетно съм заспала. Събуди ме телефона. Гласът от него ми каза, че е време за събуждане… хах… откога съм будна!
Е, хайде да ставам, че да има време да пия едно кафе преди работа. Днес ще бъде слънчево, чух прогнозата снощи.Усмихни се – казах си – започва нов
ДЕН!
Не знаеш какво ти носи той, но ще се справиш.
ПОВЯРВАЙ!
