Причината да се търсят спешни варианти за промяна са притеснителните резултати от националните изпити, според които българският ученик е в „златната среда на четворката“, но съпоставен с резултатите на връстниците си по света, нивото пада около „тройка“.
Повечето от причините за това са изяснени.
Има огромна разлика между оценките, които пишат учителите, и това, което децата изкарват на националните изпити. Освен това учителите не могат да работят добре с тестовата система, отчитат от министерството. На трето място се поставя един огромен проблем – сериозен брой грешни и подвеждащи тестове, с които пазарът е буквално залят, а учениците се подготвят именно от тях. Тук не се вижда и ролята на педагога, който би трябвало да насочи децата към правилните източници в потока от информация.
Друга причина е, че на матурите се гледа все още като на нещо излишно и много от изпитите се провеждат формално. Не е за пренебрегване и липсата на мотивация у предодавателите да изискват повече знания от учениците.
Не на последно място е проблемът с натоварените учебни програми, а също така и този с порочния кръг, в който се върти всичко в училище – диктуване – записване – оценяване и възпроизвеждане на записаното, добавя „Труд“.
От министерството на образованието подчертават, че в част от проверените училища, причината за ниските резултати е лошото преподаване и в недобрата дисциплина.
Голямото предизвикателство от доста време е формулирано – да се направи така, че децата не просто да възпроизвеждат, а да мислят. За да стане това, трябва да се променят учебните програми, подходът и начинът на преподаване.
Според експертите обаче единственият начин това да се промени е да се преквалифицират масово педагозите и да се стимулират да работят. На този етап обаче Министерството на
Предстои да се въведе единен стандарт на оценяване според който един сериозен проблем би трябвало да остане в миналото. А именно, „шестицата“ в някои училища сега няма същата тежест като „шестицата“ в други.
Разликата в оценяването е и най-големият проблем, изскочил от анализа на матурите. Класове с добър успех буквално се сривали на националните препитвания. Типичен пример са и оценките, които се получават всяка година на кандидатстудентските изпити.
Най-често тази разлика се обяснява със субективния фактор. С въвеждането на общите изисквания към оценяването ще е ясно, и то преди началото на учебната година, при какви резултати каква ще е бележката.
Така всеки ще знае предварително какво го очаква и ще има възможност да планира какви резултати иска да постигне. За „тройка“ изискванията ще са едни, а за „шестица“ ще се изискват съвсем други знания. По подобна схема се работи в единични училища в България.
Изцяло ще бъде сменен и подходът към домашните работи. Сега всички са единодушни, че те са скучни и демотивиращи. От педагозите занапред ще се изисква да поставят задачи, изискващи творчество от учениците и преди всичко – мислене. Например да се представят проекти, презентации, да се снимат филми.