Студенти от една и съща специалност да плащат различни семестриални такси, гласи предложение, записано в проектозакона за държавния бюджет. Промяната би могла да се случи от следващата учебна година – 2012/2013.
Предвижда се още и изменение в Закона за висшето образование в чл. 95, ал. 3, който казва, че максимумът на парите, които студентът дава за обучението си от до 1/2 за неговата издръжка, става до 2/3. Поправката е продължение на тази от лятото, в която бяха махнати таваните на таксите за магистри, докторанти и платено обучение, обясниха от образователното министерство, цитирани от централните печатни медии.
Експертите на ведомството обясняват, че тази промяна ще направи така, студенти с по-малки финансови възможности, но с по-висок успех да плащат по-малко от такива с нисък успех.
Като цяло обаче рязък скок на таксите не се очаква, тъй като университетите могат да изпаднат до ситуация, в която да няма кого да обучават. Един студент по медицина струва на университета 7000 лв, но ако трябва да плати 1/2 това означава, рязък спад при желаещите. В момента бъдещите лекари дават по 1000 лв за обучението си.
Ситуацията в българските ВУЗ-ове е доста деликатна. Тяхната голяма цел е да са колкото се може по-самостоятелни, но пък са до голяма степен зависими и от парите от държавата, която сега плаща на база брой студенти. Така колкото повече са те, толкова повече пари от държавния бюджет се полагат за учебното заведение.
„Труд“ уточнява, че в момента логиката сочи за някакво повишение на таксите единствено в специалности, които не предвиждат допълнителни разходи. Такива са например икономическите. Специалисти очакват вдигане на таксите средно с около 10%, но причина за това ще е инфлацията, която така или иначе „изяжда“ ефекта от увеличението.
През следващата година университетите ще вземат с около 20 млн. повече отколкото през тази. В сумата са включени и 8 млн. лв за диференциацията им. Така добрите ще получават повече средства, които се очаква да ги направят по-добри, а останалите ще залягат над стратегии, които да ги вдигнат по-високо в импровизираната университетска йерархия.
Системата, въведена от МОМН вече действа, но ВУЗ-овете имат големи резерви към нея. Според експерти, процедурата на оценяване е дълга и тромава и в крайна сметка не дава реална представа за това кой университет какво качество на кадрите дава. Един от критериите за оценка е реализацията на завършилите. Той обаче измерва кой каква работа си е намерил, а не за каква заплата. Третата страна в цялата ситуация е бизнесът, който не е доволен от кадрите, които му се предоставят от висшите учебни заведения.
