АЗ СЪМ УЧИТЕЛ

Публикувана на: 14.06.2008, от marq_4
Кoментари:18
 

АЗ СЪМ УЧИТЕЛ

В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение. Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг. На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден - с нови въпроси, идеи и приятелства.Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността - вашите деца.И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.Аз съм учител... и всеки ден благодаря на Бога за това !

                                          Джон Шлатър

 

Коментари 18

Влез за да коментираш
30.06.2008 Irina Blagoeva

Profile

 

Много ми хареса този разкз и реших да го споделя с вас.Дано вдъхнови много колеги за да продължат да работят с любов благословената ни професия.

«Започнах живота си като дете с намален умствен капацитет. Имах дислексия - проблеми с начина, по който гледах на света. Децата, страдащи от дислексия, често научават думите по-бързо, но не съзнават, че не ги разбират по начина, по който ги разбират повечето хора. Аз осьзнавах моя свят като прекрасно място, изпълнено с форми, наречени думи и развих доста богат речник, свързан с видимите неща, което значително обнадежди моите родители по отношение на обучението ми. За мой ужас обаче в първи клас открих, че буквите са по-важни от думите. Децата с дислексия ги съчетават отгоре надолу и отзад напред и даже не ги подреждат по същия начин като другите хора. Затова учителката ми в първи клас ме определи като дете с намален умствен капацитет.
Тя записа наблюденията си и ги предаде на учителката ми във втори клас през лятото, за да успее тя да развие достатъчно добро предубеждение към мен преди още да ме види. В началото на втори клас аз виждах отговорите на задачите по математика, без да разбирам за какво са всички тези усилия за постигането им, но открих, че въпросните усилия били по-важни от самия отговор. Сега вече бях окончателно стреснат от процеса на обучение и започнах да заеквам. Не можех да говоря убедително, не можех да се справям с елементарните математически действия и да подреждам правилно буквите. Въобще пълна катастрофа. Изработих си стратегия, според която се промъквах винаги най-отзад в класа, стараех се да не ме забелязват и когато ме хванеха или извикаха по име, мрънках неразбрано:
-Н-н-н-не-зн-н-н-ам.
Това реши съдбата ми.
Третокласната ми учителка, още преди да ме види, вече знаеше, че не мога нито да говоря, нито да пиша, нито да чета и решавам задачи, така че не изгаряше от оптимизъм при мисълта, че ще си има работа с мен. След като открих скатаването и симулирането, те се превърнаха за мен в основни похвати за преминаване от клас в клас. Благодарение на това прекарвах повече време при училищната медицинска сестра отколкото с учителите, намирах разни неясни причини или да си стоя в къщи, или да ме изпратят да си вървя. С помощта на тази стратегия избутах някак трети и четвърти клас.
И тъкмо бях напълно готов да бъда окончателно погребан интелектуално, влязох в пети клас и Бог ме постави под наставничеството на възхитителната госпожица Харди, известна в западните части на Съединените щати като една от най-страховитите начални учителки в района на Скалистите планини. Тази невероятна жена, чийто ръст от метър и осемдесет се извисяваше високо над мен, ме обгърна с ръце и рече:
- Той не е с намален умствен капацитет, а ексцентричен.
Сигурно сте забелязали, че хората гледат на възможностите на едно ексцентрично дете с доста по-голям оптимизъм отколкото на най-обикновен олигофрен с намален умствен капацитет. Тя обаче не остави нещата така.
- Говорих с майка ти и тя каза, че когато ти чете нещо, ти го запомняш почти фотографически. Не се справяш само когато трябва сам да сглобиш думите и изразите. Четенето на глас също ти е трудно, затова когато предстои да те изкарам да четеш в моите часове, ще те предупреждавам предварително, за да можеш да го научиш вечерта, а пред класа ще се престорим, че четеш. Освен това, майка ти казва, че когато прегледаш нещо, можеш да говориш за него с голямо разбиране, но когато те помоли да го прочетеш дума по дума или да напишеш нещо за него, ти се оплиташ в буквите и всичко останало и изгубваш смисъла. Затова, докато другите деца четат и пишат заданията си, ти ще си отиваш в къщи и там, на спокойствие, без да бързаш, ще ги правиш и ще ми ги носиш на другия ден.
И още:
- Забелязвам, че се колебаеш и се страхуваш да изразяваш мнение. Аз обаче вярвам, че всяка човешка мисъл е ценна и трябва да се изслуша. Мислих по въпроса, не съм сигурна дали при теб ще има ефект, но навремето това е помогнало на един човек, Демостен - можеш ли да кажеш Демостен?
- Д-д-д-д-д...
- Е, след време ще можеш. И него езикът не го слушал, затова си слагал камъчета в устата и се упражнявал, докато накрая успял да овладее говоренето. Затова съм ти донесла няколко топчета, достатъчно големи, за да не ги глътнеш, и съм ги измила. От сега нататък, когато те извикам по име, искам да си сложиш топчетата в устата, да станеш и да говориш достатъчно високо, така че да чувам и разбирам какво казваш.
Разбира се, подкрепен от проявената вяра и разбиране към мен, аз поех този риск, опитомих езика си и се научих да говоря.
На другата година отидох в шести клас и за моя най-голяма радост, госпожица Харди също беше там. Така че имах възможност да прекарам две години под нейното наставничество.
През годините поддържах връзка с госпожица Харди и преди няколко години научих, че била болна от рак. Реших, че ще се чувства самотна, щом нейният специален ученик е на сто мили от нея, и наивно си купих билет за самолет. Изминах цялото това разстояние, за да се наредя на опашка (поне фигуративно казано) зад няколкостотин други нейни специални ученици - хора, които също бяха поддържали връзка с нея и бяха предприели това поклонение, за да възобновят връзките си и да споделят обичта си към нея през последния период от живота й. Групата представляваше много интересна смесица - трима сенатори, 12 законодатели и мнозина висши ръководни кадри в различни компании и фирми.
Когато се запознахме, най-интересното се оказа, че три четвърти от нас са постъпили в пети клас с голям стрес от процеса на обучение, вярвайки, че сме неспособни, незначими и жертви, предоставени на милостта на съдбата и случайността. След контактите си с госпожица Харди ние вече бяхме способни, значими, влиятелни хора, които, ако решат, могат да бъдат нещо в този живот.»

Х.СТИВЪН ГЛЕН

24.06.2008 lucy

Profile

      Нашата мисия е такава! Благодарение на нас  и такива , като нас, има лекари, писатели, отлични журналисти и други висококвалифицирани специалисти. Ние сме, като въздуха и водата! Без нас просто не може!

      Лек и приятен ден на тези, които работят още, и приятна почивка на отпускарите!

24.06.2008 anilenas

Profile

   Ние наистина сме орисани с късмета да прекарваме дните си с бъдещето!Travel

   Затова си оставаме деца /в най-хубавия смисъл/ с много мечти, в които не спираме да вярваме! А това е прекрасно!Travel

   Благодаря за вдъхновението, колеги!Wilted FlowerGiftBroken Heart

23.06.2008 Nuchika

Profile

 Колеги,радвам се ,че Ви има!

16.06.2008 lucy

Profile

       Поздравления за всички, които пишат преди мен! Горда съм, че съм с вас в този форум! Сгряхте сърцето ми!

16.06.2008 Petia P.

Profile
 ИЗПОВЕД Навярно съм родена с орисия. Навярно туй ми е съдбата. И често мисля си, не крия, че Бог ме е обрекъл на децата.  Пътеката  житейска отклонявах и търсих чужди светлини, но, борейки се с мрака, проумявах  сърцето чрез децата ми тупти. Щом видя плахите очички, жадуващи опора и любов, във мен запалват се искрички и следвам вътрешния зов. Сърцето лудо заиграва...  Аз сливам се със детската душа. И чудо странно сякаш става –  с усмивка заслепява ме света.

 

P.S. Знам, че ще ме разберете...

15.06.2008 marq_4

Profile

user: atlantic

Написаното ми се стори много познато, но и не съвсем... Маря, явно си имала причина да не публикуваш целия текст, но и началото е доста силно.

" Аз съм учител. 
Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос.  Аз съм много хора на много места.  Аз съм Сократ, вдъхновяващ младежите на Атина да откриват нови идеи като задават въпроси.  Аз съм Ан Съливан, поставяща тайните на Вселената в протегнатата ръка на Хелън Келър.  Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсен, разкриващи истината чрез безбройни истории.  Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на образование на всяко дете.  Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи голям колеж за моя народ, където вместо чинове има оранжеви щайги.   Аз съм и Бел Кауфман, борещ се да върви "Нагоре по стълбата, която води надолу".  Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата за човечеството... Букър Т. Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Лио Баскаля, Мойсей и Исус.  Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.  Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.  "

Wilted Flower Това не съм го чела, БЛАГОДАРЯ!!!!Drinks

15.06.2008 atlantic

Profile

Написаното ми се стори много познато, но и не съвсем... Маря, явно си имала причина да не публикуваш целия текст, но и началото е доста силно.

" Аз съм учител. 
Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос.  Аз съм много хора на много места.  Аз съм Сократ, вдъхновяващ младежите на Атина да откриват нови идеи като задават въпроси.  Аз съм Ан Съливан, поставяща тайните на Вселената в протегнатата ръка на Хелън Келър.  Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсен, разкриващи истината чрез безбройни истории.  Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на образование на всяко дете.  Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи голям колеж за моя народ, където вместо чинове има оранжеви щайги.   Аз съм и Бел Кауфман, борещ се да върви "Нагоре по стълбата, която води надолу".  Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата за човечеството... Букър Т. Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Лио Баскаля, Мойсей и Исус.  Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.  Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.  "

Търси в Teacher.bg