АЗ СЪМ УЧИТЕЛ

Публикувана на: 14.06.2008, от marq_4
Кoментари:18
 

АЗ СЪМ УЧИТЕЛ

В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение. Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг. На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден - с нови въпроси, идеи и приятелства.Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността - вашите деца.И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.Аз съм учител... и всеки ден благодаря на Бога за това !

                                          Джон Шлатър

 

Коментари 18

Влез за да коментираш
12.11.2008 dobreva.v

Profile

 АЗ СЪМ УЧИТЕЛ! ......И СЪМ ГОРДА С ТОВА

И КОЛКОТО И ДА МУ СЕ ИСКА НА НЯКОЙ ДА МЕ ПРАТИ В ДРУГА ПО-"ПРЕСТИЖНА" ПРОФЕСИЯ- НЯМА ДА СТАНЕ.!вИНАГИ СЪМ ИСКАЛА да съм учител. На 20 г. кандидатствах за учител, на 40 ме приеха в Университета за учител, пиша поредната дипломна за "учител"!!!!Съпругът ми не е стъпвал в ДГ, но познава всичките ми дечица по име.

АЗ СЪМ УЧИТЕЛ 

16.07.2008 anna pashova

Profile

Това е моето есе  за придобиване на 3 ПКС.

15.07.2008 smark

Profile

Broken Heart И Блага Димитрова също е добавила " щрих" към портрета на учителя.

ВЪЗХВАЛА НА ДУМИТЕ

Който борави с думите,
и да иска не може
да остане далеч извън
буреносните дни.
Дума по дума се вдяваш
в делничен дълг за дела,
щом си държиш на думата.
Макар и да знаеш добре,
че не друг,
а собствените ти думи
ще те насадят на дръвника.
Думиделецо, дерзай!

27.02.1997

15.07.2008 anna pashova

Profile

              Да си учител днес не е "престижно"  в този материален смисъл, който влагат днес хората в значението на думата.

              Да си учител днес не е професия като всички други.И определения от типа на "престижна професия" не важат.

              Да си учител днес е призвание, вътрешно убеждение, духовна необходимост.

              В съвременният свят хората почти винаги разглеждат нещата едностранчиво, едно аспектно и твърде практично и елементарно, т.е. днешният човек се интересува винаги и в повечето случаи само от това дали онова, с което се занимаваш може да се окачестви като престижно, или не. За голямо съжаление в съвременните условия на девалвация на универсалните човешки ценности, това сякаш е единствената алтернатива пред практичния човек.Престижността! Добрата материална страна на всичко онова, с което се занимаваш , като се пропуска най-съществения момент - духовният аспект на нещата, чисто човешкото отношение и разбиране, както и вътрешната пресечна точка между желания, мечти и престижност често се игнорира и пренебрегва. Глобализацията изигра съществена роля в този процес. Хората все повече се отдалечават един от друг в чисто човешкия смисъл на думата.Все повече и все по-дълбоко като двигател в този процес на отчуждаване играе и липсата на авторитети като семейство и училище.

              Силата на учителствуването се състои в творческия характер на дейността, която вършим, непрекъснатото обновяване на информацията за света и новостите в икономиките на страните, в уникално динамичния и провокиращ младите хора съвременен свят, във възможността за промяна в личностен и професионален план. Не е възможно да не се радваш и да не се чувстваш горд от това, че всеки ден младите хора, които стоят пред теб, вперили поглед в човека пред тях, израстват в интелектуално, общо културно и професионално развитие. И да осъзнаеш, че и ти имаш нещо общо с промяната, която настъпва у бъдещите икономисти, мениджъри, банкови служители. Това в същност е най-голямото удовлетворение за един учител - да знае, че един ден тези, които стоят пред него и от които ще зависи бъдещето стават човеци, а после всичко останало. Учителят и училището са онези духовни опори, които днес колкото и "непрестижно" да е, са призвани да бъдат авторитетите за младите хора.

              Много са проблемите, които днес стоят пред българското училище като институция и учителят, като неделима част от тази институция. Не бива да се забравя нито за момент, че училището е преди всичко дух, себеотдаване, отговорност и доброта. Качествата, от които днес цялото ни общество има нужда повече от всичко. И когато утре застанеш отново пред твоите ученици с гордост да им кажеш, че се гордееш с тях, защото са станали човеци.

 

15.07.2008 anna pashova

Profile

              Да си учител днес не е "престижно"  в този материален смисъл, който влагат днес хората в значението на думата.

              Да си учител днес не е професия като всички други.И определения от типа на "престижна професия" не важат.

              Да си учител днес е призвание, вътрешно убеждение, духовна необходимост.

              В съвременният свят хората почти винаги разглеждат нещата едностранчиво, едно аспектно и твърде практично и елементарно, т.е. днешният човек се интересува винаги и в повечето случаи само от това дали онова, с което се занимаваш може да се окачестви като престижно, или не. За голямо съжаление в съвременните условия на девалвация на универсалните човешки ценности, това сякаш е единствената алтернатива пред практичния човек.Престижността! Добрата материална страна на всичко онова, с което се занимаваш , като се пропуска най-съществения момент - духовният аспект на нещата, чисто човешкото отношение и разбиране, както и вътрешната пресечна точка между желания, мечти и престижност често се игнорира и пренебрегва. Глобализацията изигра съществена роля в този процес. Хората все повече се отдалечават един от друг в чисто човешкия смисъл на думата.Все повече и все по-дълбоко като двигател в този процес на отчуждаване играе и липсата на авторитети като семейство и училище.

              Силата на учителствуването се състои в творческия характер на дейността, която вършим, непрекъснатото обновяване на информацията за света и новостите в икономиките на страните, в уникално динамичния и провокиращ младите хора съвременен свят, във възможността за промяна в личностен и професионален план. Не е възможно да не се радваш и да не се чувстваш горд от това, че всеки ден младите хора, които стоят пред теб, вперили поглед в човека пред тях, израстват в интелектуално, общо културно и професионално развитие. И да осъзнаеш, че и ти имаш нещо общо с промяната, която настъпва у бъдещите икономисти, мениджъри, банкови служители. Това в същност е най-голямото удовлетворение за един учител - да знае, че един ден тези, които стоят пред него и от които ще зависи бъдещето стават човеци, а после всичко останало. Учителят и училището са онези духовни опори, които днес колкото и "непрестижно" да е, са призвани да бъдат авторитетите за младите хора.

              Много са проблемите, които днес стоят пред българското училище като институция и учителят, като неделима част от тази институция. Не бива да се забравя нито за момент, че училището е преди всичко дух, себеотдаване, отговорност и доброта. Качествата, от които днес цялото ни общество има нужда повече от всичко. И когато утре застанеш отново пред твоите ученици с гордост да им кажеш, че се гордееш с тях, защото са станали човеци.

Това е моето есе по повод 3 ПКС.

 

14.07.2008 smark

Profile

Stick out tongue http://www.vbox7.com/play:3335eb21 Ами друго май не ни остава,освен вместо да се окайваме ,оплакваме и т.н., да се противопоставяме на "препятствията" с Big Smile и да си спомним онези думи:"Господи,прости им! Те не знаят какво правят."

14.07.2008 Fara

Profile

 

01.07.2008 atlantic

Profile

Приятен работен ден, ееvil !

За теб и за всички приятели от форума е моята Улыбка.

Усмивката е най-лесният начин за подобряване на външния вид. Не изисква усилие. Доказано е, че за една усмивка са нужни само 17 мускула, а за едно качествено цупене цели 47... Освен това усмивката повишава настроението. Повдига духа. Зарежда ни с енергия. Усмихвайте се, приятели! И не само ... Заливайте се от смях!

Желая ви достатъчно!!!

01.07.2008 ееvil

Profile

Чета мненията Ви и  ...става ми толкова мило и приятно.Радвам се ,че съм една от Вас.Отивам на работа и се чувствам ,,,леко ми е.БЛАГОДАРЯ.

30.06.2008 neva

Profile

 Благодаря за разказа.Много е поучителен.Наистина има и от двата вида учители и сега.Срещала съм  колеги от 1-вия тип,които не си правят труда да се занимават с такива деца и ги определят като "мучащи". Може би и не знаят точно какво да правят с тях.Затова трябва да има повече тренинги за работа с деца със специални потребности. Надявам се да  преобладават учителите от втория тип. 

Търси в Teacher.bg