Училищните автобуси - истински сървайвър

Публикувана на: 07.06.2018
Кoментари:0

 Снимка: БНР

Пияни шофьори със стари и амортизирани автобуси возят ученици до училище или пък на екскурзии из страната и чужбина.

Когато преди 14 години се случи трагедията в река Лим и загинаха 12 български деца, се вдигна страшна истерия. Бяха набелязани какви ли не мерки за подобряване сигурността на децата при транспорт с автобуси. Въведоха се куп забрани и разпореждания. Всичко обаче се оказа от ден до пладне. Днес децата и учениците продължават да бъдат сериозно застрашени по пътя си от дома до школото и обратно. След въвеждането на специалните училищни автобуси в повечето училища вече отпадна превозването на учениците с всевъзможни антични и архивни останки от гордостта на някогашната соцавтобусна промишленост. Сега училищата разполагат с прилични автобуси, а изцяло от тях си зависи как ще се грижат за тях и как ще ги стопанисват. Остана обаче проблемът с човешкия фактор.

Или иначе казано, шофьорите, които трябва да се грижат за тези автобуси и да превозват децата. Едва ли е нужно да казваме, че те трябва да бъдат избрани измежду най-добрите и внимателни водачи с голям стаж и опит зад волана. Защото в техните ръце е поверен животът на най-малките и беззащитни пътници. Вместо това обаче в много от случаите се назначават водачи, които поради различни причини никъде другаде не ги искат. Било поради страстта към чашката, било поради многото нарушения, или пък заради страстта към рисковото каране или скандалджийското поведение. За поставените в затруднено положение директори на училищата обаче като че ли е най-важното да намерят шофьор, който да превозва децата. И едва когато се случи непоправимото, всички започват да се тюхкат, да кършат ръце и да се чудят как е възможно такъв водач с дебело досие и цял куп нарушения да бъде взет на работа да вози деца.

Не по-малък е проблемът и със самите автобуси, които превозват учениците. Там, където няма училищен автобус, директорите са принудени да сключват договори с частни превозвачески фирми за извозване на децата до училище и обратно. По традиция обаче тези фирми отделят за учениците най-старите си и раздрънкани автобуси, с които пътуването се превръща в истински сървайвър.

Това особено важи за планинските общини и населени места, където никой никога не се е интересувал от състоянието на превозните средства, с които се возят учениците. Родител от село в община Елена признава, че автобусът, с който пътува детето му всеки ден до училище и обратно, цяла година не е минавал технически преглед. А каква е гаранцията, че водачът сутрин минава на теста за алкохол? Ами никаква. По тесните междуселски пътища, далеч от полиция и дрегери, той може да си кара и на бутилка ракия. А животът и здравето на малките пътници кучета ги яли. И накрая все разчитаме на късмета.

Автор: Иван Първанов

Източник: monitor.bg


Коментари 0

Влез за да коментираш

Коментари във Facebook