Литературата в гимназията - от Античността до Борис Христов

Публикувана на: 16.05.2018
Кoментари:0

От Омир, Черноризец Храбър и Шекспир в VIII клас до Дебелянов, Яворов и съвременния писател Борис Христов в ХІI ще бъдат част от авторите, които ще се изучават по литература след завършване на основно образование.

От настоящата учебна година гимназистите се обучават по нови учебни програми с оглед на това, че десетокласниците от випуск 2019/2020 (б.а. настоящият 8-ми клас) ще завършат първия етап от гимназията с НВО. След това те ще имат възможност да изберат дали да продължат образованието си с втория гимназиален етап в ХІ и ХІI клас. От МОН вече пуснаха за обществено обсъждане учебните планове, които ще влязат в сила от учебната 2020-2021 година за ХІ клас и от 2021-2022 година за ХІI клас. „Монитор“ проследи кои автори и основни знания и умения са заложени за усвояване от гимназистите.

Първия гимназиален етап (VIII-Х) клас учебното съдържание по литература е разделно на теми, които обхващат различни културни епохи и характерните за тях текстове.

Осмокласниците започват със запознаване с Античността, старогръцката митология, „Илиада“, родовите характеристики в лириката на Сафо и трагедията на Софокъл „Антигона“. Следващата епоха, която се разглежда VIII клас е Средновековието с Библията и някои библейски сюжети, житието на Константин- Кирил, както и „Азбучна молитва“ на Константин Преславски и „За буквите“ на Черноризец Храбър. В края на учебната година осмокласниците ще се запознаят с епохата на Ренесанса, „Декамерон“ на Бокачо, приключения на „Дон Кихот“, както и с познатия на всички въпрос „ Да бъдеш или не бъдеш“ на Шекспир и няколко негови сонета.

IX клас продължават с Просвещение и „Пътешествията на Гъливер“ и Романтизма с „Дон Жуан“ и „Евгений Онегин“ на Пушкин. Следват Балзак с „Дядо Горио“ и Флобер с „Мадам Бовари“ като представители на Реализма. Деветокласниците се запознават със Символизма чрез произведения на „Сплин“ на Бодлер и „Есенна песен“ на Пол Верлен. В края на година правят преход към Х клас, изучавайки Българското възраждане и „История славянобългарска“ на Пайсий и „Изворът на Белоногата“ на Петко Славейков.

Преди да завършат първия етап на средното си образование гимназистите изучават само българска литература. Първата тема е за периода между Освобождението и Първата световна война. Тогава започват с „Левски“ от „Епопея на забравените“ на Вазов, части от „Под игото“ на Патриарха на българската литература, запознава се с Бай Ганьо с „Бай Ганьо се върна от Европа“ на Алеко Константинов и поемата Cis moll“ на Пенчо Славейков, част от поезията на Яворов и елегията на Дебелянов „Да се завърнеш…“. Втората тема, засегната в Х клас, е относно българската литература между двете световни войни.

Тогава учениците ще се запознаят с падналите в прах слънчогледи в поемата „Септември“ на Гео Милев, със снежинките сребристи в „Зимни вечери“ на Смирненски, „Повест“ на Далчев, Йовковите разкажи „Индже“ и „Албена“ и лириката на Вапцаров в „Писмо“. Преди да се явят на НВО гимназистите ще проследят и българската литература в периода след Втората световна война. Те ще изучават историята на Борис Морев и Ирина в „Тютюн“ на Димитър Димов, разказите на Николай Хайтов „Дърво без горени“ и „Нежната спирала“ на Йордан Радичков.

В предложените програми за ХІ и ХІI клас авторите ще се изучават концентрирано тематично, а не хронологично по епохи както досега. Единидесетокласниците ще се засегнат темите за родното, природата, смъртта, властта и насилието, както и миналото и паметта. В първата от тях ще изучават „Железния светилник“ на Димитър Талев, отново част от творчеството на Щастлива в главата „Бай Ганьо на гости“ и „Криворазбраната цивилизация“ на Добро Войников. Вазовата лирика в „При Рилския манастир“, лирическата миниатюра на Пенчо Славейков „Спи езерото“ и Яворовата поема „Градушка“ ще бъдат проследени в темата за природата. Смъртта ще бъде засегната в третата част, като се разглеждат „До моето първо либе“ на Ботев, „Новото гробище над Сливница “на Вазов и поемата на Никола Фурнаджиев „Сватба“. За властта и насилието ще се говори в „Борба“ на Ботев, разказа „Андрешко“ на Елин Пелин, както и „Приказка за стълбата на Смирненски“. Последната тема от ХІ клас за миналото и паметта ще засегне „ Паисий“ на Патриарха на българската литература, „Нощ“ на Яворов и „История“ на Никола Вапцаров.

ХІI клас ще бъдат засегнати темите за любовта, вярата и надеждата, трудът и творчеството, изборът и раздвоението. Учебната година започва с Аз искам да те помня все така“ на Димчо Дебелянов, шедьовъра на българската лирика „Колко си хубава!“ на Христо Фотев и „Любов“ на Далчев. Във втората тема влизат „Спасова могила“ на Елин Пелин, „Молитва“ отново на Далчев и „Вяра“ на Вапцаров. Към труда и творчеството спадат „Ветрената мелница“ на Елин Пелин, Йовковият разказ „Песента на колелетата“, както и излязлата през 1987 г. новела „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков. Към последната тема се разглеждат „Две души“ на Яворов, „Потомка“ на Елисавета Багряна и „Честен кръст“ на съвременника Борис Христов.

Източник: monitor.bg


Коментари 0

Влез за да коментираш

Коментари във Facebook