Мнения

Искате да отгледате децата си в България? Помислете добре

Дали отглеждането и израстването на дете в България е благопожелание или тъкмо обратното? От една страна, животът в България се подобрява. Възможностите, които биха се открили пред вашето дете за развитие и житейски успех, са далеч по-широки от злощастните последни десетилетия на 20-ти век. Правителство след правителство се врича в необратимите положителни промени, които подобряват качеството на живот в България. Министър след министър призовава българите зад граница да се завърнат и да допринесат към развиващата се икономика. Но дали имат основание?

В образованието има и количествен и качествен проблем

Проблемът засяга както броя на учителите, така и този на учебните заведения. И в двете посоки има криза. Средната възраст на учителите е 53 години, а почти половината от тях се очаква да се пенсионират в кратки срокове. Въпреки нарастващата популярност на специалностите с педагогически профил, университетите продължават да не могат да попълнят свободните места за прием. Прекаленото много места в университетите позволява на кандидати с ниски резултати да учат педагогика и завършващите да не са достатъчно добри и/или мотивирани за професията.

Всичко това води и до реално измеримия проблем с качеството. Над 40 процента от учениците ни са функционално неграмотни, според редовното проучване PISA, проведено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Просто казано, функционална неграмотност е неспособността на ученика да възприеме и разбере това, което е прочел. Тези данни не са еднократни, а устойчиви от 2007г., когато страната ни за първи път е включена. Близки до тези показатели има и Полша в началото на членството ѝ в ЕС, но след ключови и дълбоки реформи в сектора, се изкачва до 5-то място. За съжаление, в България нещата са статични и едва ли 10-процентовото увеличение на и без това ниските заплати ще промени нещо драстично.

Какво трябва да се промени?

Да започнем от образованието. Ако спешно не се задвижат дълбоки реформи, ще продължават да се възпроизвеждат сходни проблеми, които ни вкарват в спиралата на второто качество на живот. Лошата новина за бъдещето е, че немощна управленска култура, подчинена на продължаващо съобразяване с обстоятелствата, възпира всяко ново правителство да предприеме решителните реформи.

Необходимо е спешно реформиране на образованието с цели, извеждащи на преден план качеството. Парите да не следват ученика, а да следват местата, където учениците са повишавали резултатите си с хода на учебната година. Не където винаги имат шестици, а където по обективни критерии са започнали от по-слабо ниво с влизането в училището и в последствие резултатите им са се подобрили.

За работодателите са нужни стимули и облекчения за навлизане в средното и висшето образование. Към момента Законът за корпоративното подоходно облагане предоставя облекчения само за даване на стипендия на ученик или студент. Много други инструменти, но и най-вече воля, са нужни за свързването на работодателите с образователната система.

А именно работодателите имат най-пряка полза от подобряване на образованието. Не един и два инвеститора се изтеглиха точно заради недостига на работна ръка. Не една и две от компаниите започнаха да работят директно с университетите по общи програми и инициативи, които подготвят студентите за техния бизнес. Връзката, обаче, е все още твърде слаба.

Подобряването на качеството на образованието и адаптирането му към съвременната икономика е санитарният дългосрочен минимум за поставяне на основата на бъдеща работеща икономика в рамките на европейска демокрация. Икономика с по-добре работещи сектори и по-добро качество на живот. Кой е краткосрочният? – изграждане на правова държава. Затова, нека започнем с двете. В противен случай, ни очакват още няколко десетилетия от същото, ако не по-лошо.

Автор: Андрей Анастасов, консултант в областта на човешките ресурси. Бакалавър по европеистика и журналистика в Американския университет в България и е магистър по политически науки в Централноевропейския университет в Будапеща. Работил е в български и международни корпорации, НПО и медии с фокус върху привличането и развитието на млади таланти в ИТ и образование.

Teacher.bg публикува анализа му със съкращения.

Източник: dnevnik.bg