Рестриктивните мерки, забраните и ограниченията не са моделът, по който да се реши въпросът с кадрите и пазара на труда. На този пазар предстоят да стъпят съвсем различни поколения, които имат други разбирания и изисквания. Пазарът не е просто глобален, той се променя светкавично. В него проблемът не е само в липсата на техници или инженери, говорим за изцяло нови професии. Това заяви в София председателят на Комисията по образованието и науката в Народното събрание Милена Дамянова по време на дискусията „Бизнес и висше образование“ на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). На дискусията се дебатираха въпросите за промяна на финансирането на висшите училища, качеството на кадрите за бизнеса и начините за привличане и запазване на завършилите университети и училища у нас.
Пред членовете на Асоциацията и представители на висшите училища Дамянова подчерта, че би искала дискусиите от този тип да чертаят стратегии за развитие за следващи десетилетия, а не да се занимаваме с план-прием, изкуствено задържане на кадри, учебни планове и дали бизнесът и образователната система си говорят, както и какво се случва с този или онзи закон. „Не казвам, че не е важно, напротив – от изключително значение е. Но това са въпроси на деня и изискват бързи отговори,а не продължителни дебати.“, каза Дамянова.
По думите й 207 млн. студенти има в света по данни на UNESCO. За 14 години броят им се е увеличил двойно. Всички семейства по света вярват, че високата квалификация ще доведе до по-добри възможности за работа, по-високи доходи, по-добър стандарт на живот и лично щастие. Но и в света, и у нас, се наблюдават процеси, които показват, че образованието често е заключено само в рамките на придобитата диплома. „То не дава нужните умения и превръща професионалния и личен стандарт в неосъществена мечта. Бизнесът, който се развива в бързи и кратки срокове, иска отговори сега и веднага. Образованието, чийто хоризонт е от 12 за средното и поне 4-5 години за висшето образование, няма времевата възможност да отговори на това „сега и веднага“, категоричен бе председателят на Образователната комисията в Народното събрание и допълни, че в повечето случаи има разбирането, че това не е нужно, защото образованието създава основа, която трябва да е трайна и да се надгражда.
„Няма закон или институция, която да покаже работата на бизнеса и да убеди семействата на днешните ученици или студенти, че бизнесът в България не е вдигане на телефон, а дава перспектива, възнаграждения и статут. Това, което нормативната уредба и институциите могат да направят, е да гарантират и дадат възможности за връзката между вас и образователната система. Вие обаче трябва да покажете, че стругар не е просто човек с каска и мръсно облекло. И можете да го направите чрез образователната система“, обясни тя.
Председателят на Комисията представи какво е направено до момента от страна на законодателя. Новият закон за предучилищното и училищното образование изисква учениците да получават знания по модел и начин, който да им гарантира да бъдат успешни и да получат професионална реализация.
„В основата на политиката на управляващото мнозинство е образованието и в частност развитието на професионалното“, каза Дамянова. Тя напомни, че по искане на депутатите от Комисията по образованието и науката, Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по икономическа политика и туризъм трите ресорни министерства – на образованието, социалната политика и на икономиката разработват нормативни промени, които да позволят пълното въвеждане на дуалната форма на обучение.
„Не можем да губим повече време в разговор къде да бъде регламентиран трудовият договор на учениците, обучавани чрез дуалната система, дали в Кодекса на труда или в специалния Закон за професионално образование и обучение, трябва ли да имат отпуска, или пък ваканцията им е достатъчна. Дуалното обучение е модел, който пряко влияе върху младежката безработица, намалява броя на отпадналите ученици и гарантира качествена работна ръка“, подчерта Дамянова.
Предстои Комисията да разглежда промените в Закона за висшето образование, които ще внесе Министерството на образованието и науката. „Ще направя законодателно предложение за регламентиране на участието на реалния бизнес в процеса на обучение във висшите училища“, каза Дамянова. Тя заяви, че очаква МОН да внесе промени при акредитациите на университетите. „Това е тема, която е по-важна от тази за управлението на висшите училища, защото акредитацията дава външната оценка на качеството на образованието. Тук трябва да се подобрят процедурите за акредитация и да се повиши участието на работодателите и на признати международни експерти при оценяването, за да имаме достоверна картина“, посочи Милена Дамянова.
Източник: dnes.dir.bg
