На фона на спешното търсене на решение, което всъщност продължава от вече почти една година след внасянето на петиция от родителския инициативен комитет миналата пролет, идеята за оборудването на всички детски градини с видео камери изглежда примамлива, защото привидно от раз може да реши три проблема.
Първо, би имала мигновен ефект върху поведението на възпитателите, които смятат, че незабелязано и безнаказано могат да бият и обиждат децата. Няма да го правят, ако знаят, че действията им се документират на видео и незабавно ще им се търси отговорност за подобно отношение, убедени са поддръжниците на идеята и родители от детската градина в Бургас, за която се разчу в началото на февруари. Къде обаче ще отиде този гняв на учителите и откъде изобщо се появява?
Второ, може да даде усещане за спокойствие на родителите, че във всеки момент биха могли да видят на екрана какво прави детето им. Това обаче не е практика, защото е правно неуреден въпрос, а там където има такава услуга, директори разказват, че родителите понякога се увличат и започват да звънят например, за да съобщят, че по вида му, на детето им му е топло или студено и трябва да бъде съответно съблечено или облечено.
В момента външни камери има в 80% от детските градини в София и вътрешни – в 50 от около 200 заведения. След случая в Бургас Столичната община изрази готовност да финансира поставянето им навсякъде, където бъдат поискани единодушно от родителите и служителите на градините. Зам.-кметът Тодор Чобанов уточни обаче също и че ще се позволява частични мерки за вътрешно видеонаблюдение и „те категорично изключват варианта с изпращане на данни в интернет и публичното пространство“. Така че тази примамлива и увличаща опция за родителите засега ще е недостъпна.
Дори и така, остава третото привидно добро качество на видеонаблюдението – с него споровете и чуденето какво ли се е случило, ако детето се прибере например със синка, ще се решават лесно само със справка във видео архива. Практиката за момента, там където има такива системи, е той да се пази за 30 дни назад, така че да може да се реагира своевременно в различни случаи. Камерите се поставят в общите помещения и коридорите, но не и в спалните и тоалетните, т.е. документират почти, но не съвсем всичко, което правят децата. Логичното опасение е, че синките пак могат да останат мистерия, но в детските градини да се обособят места, извън обхвата на камерите, където да се подхранва тормозът.
Защо всъщност не е добра идея
На втори прочит, всички положителни страни на идеята, които изтъкват застъпниците й в обществения дебат, са най-вече в услуга на родителите и администрацията, а не на самите деца. Практиката от училищата, където отдавна се поставят камери, показва, че те не елиминират агресията, но пък се отразяват на психиката и поведението на учениците в други посоки. Заедно с това позволява на отговорните институции да отлагат търсенето и прилагането на решения за същинските проблеми – причините и факторите, заради които изобщо се проявява насилие.
Не е ясно какви могат да бъдат дългосрочните ефекти от тази идея върху децата и за момента изгледите не са добри. Психологът Иван Игов цитира проучване на Националната мрежа на децата в дискусия по Би Ти Ви, според което в училищата, където има камери, част от децата развиват страх да отидат до тоалетната и стискат нуждите си цял ден, защото там няма камери и не се чувстват защитени. Вижда се, че в тези случаи ефектът е точно обратен на желания и е тревожен. Игов нарича цялата идея „опит да се замести безсилието, патерица, най-вече на чиновниците, които не знаят какво друго да направят и по тази причина предлагат някакви уж бързи решения с технически средства.“
Има ли изобщо възпитателната стойност, как ще се отрази на психиката и начина им на мислене това, че потенциално от четиригодишни до пълнолетието си да бъдат постоянно наблюдавани и под „защитата“ на технологиите?
Според Асоциация „Родители“, камерите биха изградили у децата „манталитет на затворници под постоянно наблюдение“. „Ние не желаем да бъдем първото поколение българи, които ще превърнат децата си в обект на повсеместно следене. Камерите създават илюзията за краткосрочно решаване на проблема, но нанасят непоправими вреди върху психиката и нагласите на децата в дългосрочен план“, коментират от там.
Ще спре ли насилието или просто насилниците ще се научат на повече дискретност? Какво послание изпраща идеята за постоянното видеонаблюдение към обществото за ролята и доверието в учителите? Това са друга част от въпросите, с които отвръщат противниците на идеята. Има и още. Особеното е, че и от двете страни на спора „за“ и „против“, има ожесточени родители и родителски организации, уверени в правотата си. Т.е. няма обществен консенсус по въпроса, докато сякаш вече е постигнат институционален.
Източник: dnevnik.bg
