„Магистрала в знанията“ – това беше амбицията на кабинета за образованието през отиващата си 2017 г., а и до края на мандата на този кабинет. Изразът излезе от устата на премиера Бойко Борисов, който поиска всяко дете да посещава училище и да излиза оттам образовано. Защото на всички е ясно – променим ли образованието, ще променим икономиката, ще намалим безработицата особено при някои етноси, ще се улесни работата на МВР, като се намалят маргинализираните елементи.
„България трябва да има образовани хора, виждате в Асеновград, в Столипиново образованието не е на необходимото ниво“, даде за пример Борисов. Според него безработицата не пада, „защото в някои от етносите не знаят да четат и да пишат и не могат да си намерят каквато и да е работа“.
И за да се подплатят думите с дела, още от началото на годината МОН тръгна с амбициозни планове – двойно повишаване заплатите на учителите, въвеждане на дуално образование, обхващане на децата от ромските квартали, промяна на учебните програми и написване на нови учебници, въвеждане на технологиите в образованието. И въпреки добрите намерения, повечето от тях бяха съпътствани със скандали или имаха резултат, различен от очаквания.
Още от средата на лятото министерството обяви, че тръгва да издирва деца, които не посещават училище. По думите на министър Красимир Вълчев около 200 000 ученици не са в клас, а над 80% от тях са в чужбина. В края на годината, след акцията по издирване, в която участваха 1103 екипи, от МОН се похвалиха, че са върнали в клас 17 297 деца.
От другата страна перманентни скандали съпътстваха приема на първи клас в София заради фалшиви бележки за настоящ и постоянен адрес в района на предпочитаното школо. Пред редица училища родители изкараха безсънни нощи, за да успеят да запишат наследниците си. Но въпреки това десетки деца, живеещи на метри от столични училища, останаха извън първото класиране.
Виновник за хаоса се оказа Столичната община, която миналата година въвела критерий за уседналост и тогава проблемът не съществувал. Заради скандалите родителите се оплакаха на главния прокурор.
В края на кампанията просветният министър призна, че са се провалили с приема на първолаци в София, а от РУО обещаха, че за догодина условията ще бъдат променени и отново ще се върне критерият за уседналост.
Есента обаче гръмна нов скандал с първолаците – оказа се, че поне в 143 училища в страната са въведени дискриминационни практики за предимство. Част от тях – прием в елитно школо по наследство, първолаци, които се возят с наети от школото бусчета, въпреки адресна регистрация в района, прием с предимство на чиновнически деца. Оказа се, че виновникът за въвеждането на „бонусите“ този път са…родителите, които участвали в обществените съвети и изработили допълнителните критерии за прием.
А покрай скандалите с приема на първолаци и търсенето на отпаднали ученици в края на годината излезе нов проблем – мъртви души в класните стаи източват бюджета за образование. Скандалът тръгна от „невинната“ и почти неизвестна професионална гимназия в Бяла, където по документи учат повече от 600 деца, а по време на изпит класните стаи са празни. От гимназията учениците излизали с професии – шофьори, готвачи, шивачи, но за миналата година от два 12-и класа завършили … трима. По документи МОН финансира образованието там с 900 000 лева – по около 2000 лева на година за редовен ученик и по 1000 лв. за задочник.
След излизане на истината министърът разпореди проверка на всички училища, където има записани голям брой ученици в задочна и самостоятелна форма, и призна, че проблемните училища са там, където има деца от уязвими групи и професионални гимназии в малките населени места.
Почти в края на учебната година, през лятото, изпълзя проблемът за сезонните договори в училищата – много от директорите държат преподавателите на срочни договори – от септември до юли, а с началото на новата учебна година договорите се подновяват. Така от „сезонни учители“ се пестят около 8000 лв. през лятото.
Този път в основата беше елитната Софийска математическа гимназия. Но всички си знаят, че е практика в много български училища. След протести на родители и преподаватели, намеса на РУО, министърът обеща, че ще се направят промени в закона, които да спрат порочната практиката, а директорът на СМГ си тръгна заради скандала.
И пак през лятото – бурни дебати предизвика идеята за промяна на учебната година. Първоначално от МОН предложиха тя да свършва към средата на юли, за сметка на по-дългите ваканции през сроковете. Имаше и предложения учениците да са в клас от 1 септември. След ожесточени „За“ и „Против“ всичко си остана както си е било – началото за всички е 15 септември, а краят за горния курс – 29 юни.
Покрай ваканциите не бяха забравени и учебниците. Трябва да има коренна промяна на учебните планове, учебните програми и учебното съдържание, заяви председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева.
Според нея учебните програми, по които се списват учебниците, са несъобразени с етапите на развитието на децата. В отговор МОН заяви, че започва да променя учебните програми. Като първа стъпка се реши – диплома за сновно образование да се взема след 8 клас, а не след 9-ти. Отличниците пък ще си получават стипендиите от 40-50 лв. също от 8 клас. Но като начало МОН подготви нови учебници – за 8 и 1 клас. От „Просвета“ обаче направиха 2 варианта за големите – черно-бели и цветни и поясниха, че първите са за „притеснени родители“.
На коментара скочиха всички – общество, партии, институции. Омбудсманът Мая Манолова определи решението като дискриминационно и заяви, че черно-бялото мислене няма място в образованието. Лидерката на БСП Корнелия Нинова определи идеята като обида. Заради недоволството МОН даде заден и министър Вълчев заяви: „черно-белите учебници няма да има“.
За първи път обаче българският учител застана в центъра на вниманието, но не само на думи, както се е случвало преди, а реално.
След като кабинетът обяви, че приоритет е образованието, се реши от септември заплатите да скочат с 15% и го направи – учителите посрещнаха първия звънец с по-високи заплати. От септември директорите получават минимум 950 лв., преподавателите, които за пръв път са в класните стаи – между 660 лв. до 760 лв., главните учители – 836 лв., старшите учители – 792 лв., а амбицията на кабинета е в края на мандата учителската заплата да е по-висока от средната за страната и да е около 1500 лв. И това са основни заплати, без да се смята, че към тях преподавателите получават добавки за прослужено време, за класен ръководител, за дрехи…
Покрай заплатата се заговори и за облика на българския учител. Според Евростат той е жена, над 50 г. с висше образование. И пак според статистиката страната ни е на трето място в ЕС сме по феминизация на професията и втора по застарели учители.
Без да има връзка с изнесените данни, здравното министерство реши да изпраща преподавателите на редовни психотестове. И педагозите се почувстваха обидени, заплашиха с протести, заподозряха, че искат да ги изкарат психически непригодни за работата им.
В крайна сметка МЗ реши да отпадне периодичността на задължителните медицински прегледи и остави директорите да преценяват необходимостта от тях.
Като основен проблем обаче в българското училище се настани агресията. Почти нямаше месец през отиващата си година, в който да не се говори за побой, насилие, вербални обиди, идващи от класните стаи – деца срещу деца, деца срещу учители, учители срещу ученици.
2017-та започна със смъртта на 11-годишно момиче от столичното 52-ро училище. Детето беше ритнато в корема от съученик и почина в болницата. 14-годишен ученик също почина след бой в час по биология в Плевенско. Учител по английски в Садово пък беше пребит с дърво от свой 18-годишен ученик…
По данни на МОН за предходната 2016 г. случаите на физическо насилие в българското училище са 2270 случая, над 2700 – на вербален тормоз и 1493 – на кибер тормоз. За 2017 г. статистиката тепърва ще излиза.
Не бяха забравени дебатите за тежестта за ученическите раници, за изготвянето на електронни учебници, за дуалните паралелки.
Кабинетът се замисли и за висшите училища – реши да финансира приоритетни специалности, за да се покрият нуждите на бизнеса, да намали бройката на ВУЗ-овете…
А иначе ВУЗ-овете се надпреварваха с оригиналните си идеи, когато стана въпрос за прием на първокурсници. Частното Висше училище по агробизнес въведе „щастливи бонуси“ – 7-дневни почивки, смартфони, айфони, лаптопи, таблети, а голямата награда беше джип. Но така и не разбрахме кой е късметлията с возилото. За над 1000 незаети места пък Софийският университет обяви, че…ще приема с касова бележка за положен изпит в друг ВУЗ.
Финансовият министър Владислав Горанов обобщи: „Висшето образование в България в момента „уврежда българските деца“. Средното образование е по-голям приоритет на държавата от висшето, където децата влизат да учат атрактивни като наименование специалности, но съвсем ненужни на пазара на труда“.
Източник: dnes.bg
