Две американски фондации обгрижват отривисто младите ни математици, физици, биолози, химици и информатици. Те са и тези, които наливат парите в тях и осигуряват безпроблемното им участие в олимпиади по света, по който разнасят славата на българския интелект.
Докато държавата я няма. Отсъства. Няма и учители по математика и физика. И не се очертава да има. А признанието за липсата им е и на министъра на образованието Красимир Вълчев, и на депутати от просветната комисия, и на самите учители и директори. Ако отворите сайта на столичния инспекторат на МОН, само тук допреди дни се търсеха поне петима-шестима учители по математика за софийски училища. Срещу факта, че 30 на сто от медалистите по математика у нас са именно от Софийската математическа гимназия.
В същото време медиите се надпреварваме да сме първи на летището, когато се завръщат умните ни деца с медалите от Европа, Азия и Америка. Внушението е, че ние сме недостижими математически умове, плод на брилянтна образователна школа. А истината е, че те са такива, но въпреки образователната ни система и благодарение на милионите на „Америка за България“.
Ако интелектът също е национална сигурност, защо допускаме той да изтича? И дали съвсем на добра воля и ей така, от благородни чувства въпросните две фондации – „Америка за България“ и по-малко известната Американска фондация за България, учредена преди 13 години в Бостън, подкрепят родните умове от СМГ, например?
Ясно е, че отсега са приготвили фунията за засмукване на мозъци със задокеанската съблазън за обучение в елитни университети и още по-елитни компании след това. А през това време обявите за учители по математика и по физика на инспекторатите на МОН ще растат право пропорционално на медалите. Тези мисли, всъщност, не ми позволиха да се зарадвам на децата, докато им оказваха честта с прием при президента Румен Радев на Седмата годишна среща на олимпийските отбори по природни науки.
820 медала през годините, 95 медала и 2 почетни грамоти само през 2017 г., преброи президентът. В момента България е в топ 3 на състезанията по математическа лингвистика, в петицата по информатика и в челната десятка по математика, гордее се още държавният глава.
„Всяка победа на арената на природните науки на нашите олимпийски отбори ни изпълва с гордост и много надежда. Бъдещето на България е в науката и в иновациите, а българското държавно ръководство има нужда от интелигентни, образовани и мислещи хора, които да придвижат държавата напред“, реди думите Радев, самият той завършил математическа гимназия. Друг математик и президент преди него, Росен Плевнелиев, пък я е замислил въпросната олимпийска среща заедно с „Америка за България“ и със създаденото от нея сдружение на медалистите по природни науки.
А шефката на Съвета за развитие към Сдружението на олимпийските отбори, създадено от „Америка за България“ – Елена Маринова, е директна и не си прави илюзии, че децата ще останат тук. За разлика от Радев, който се размечта, че родните красиви умове един ден ще управляват България, бизнесдамата се показа здраво стъпила на земята.
„Тези деца – те няма да са лидерите на България. Те ще бъдат лидерите на света! Това са хората, които ще ръководят света“, каза Маринова, наясно отсега накъде ще помогне да бъдат пласирани. Пред Канал 3 тя призна, че ще търси начин за поне няколко милиона помощ за подготовката им от МОН, след като бизнесът е инвестирал в младите олимпийци 300 хил. лв.
А златните медалисти по математика и биология по време на тържеството се скъсаха да благодарят от микрофона на Президентството на двете фондации – „Америка за България“ и Американска фондация за България. И има защо – само „Америка за България“ е инжектирала в олимпийските ни отбори по природни науки 2,8 млн. лв. през годините. Вероятно и те самите вече знаят къде в САЩ ще учат и къде ще работят, отсега капарирани.
Самата Маринова е президент на IT фирма, член на борда на Американския университет у нас, в управата на фондация „Еврика“ и ментор на „Заедно в час“, а фирмата й е сред отличниците, за които пишат редовно хвалебствия изданията от кръга „Капитал“.
И менторката на олимпийските отбори, и една от преподавателките на математиците от СМГ отговарят по един и същи начин на въпроса – защо така, като имаме гениални математици, нямаме учители по математика? Заради ниските заплати и липсата на уважение към педагозите.
„Така е, трудно се намират учители. Трудно е да си учител в България, по много причини. И заради заплащането, но и заради това, че не се почита тази професия по начин, по който би трябвало да се почита. И това е дълг на цялото ни общество“, коментира Маринова.
„Има такъв проблем и то е това, че учителската професия не е достатъчно престижна и не се предпочита от младите хора, за съжаление. На друго място и друг е фокусът на младите умове и затова е този парадокс“, казва Ваня Данова, учител по математика от СМГ, чиито възпитаници – деветокласници, са медалисти от Балканиадата.
Да запалим младите да стават учители, иска от нас, медиите, преподавателката. „Аз, когато бях малка, бях решила на всяка цена, че нищо друго няма да стане от мен, освен учител по математика“, добавя математичката. И тя не смята, че възпитаниците й ще останат в родината, но вярва, че те зад граница ще правят всичко за просперитета на родината си, дори и да не се върнат. Можело пък някои да се осъзнаят след време и да се върнат, вече успели.
Само че кой ще обучава децата на математика и физика, тук и сега? А след година, пет, десет? И една СМГ стига ли? Къде се къса връзка връзката между „високата“ математика и масовото преподаване в кварталното училище, за което не медалисти, обикновени учители по математика няма?
Затова е въпрос на национална сигурност. Защото, ако за тази учебна година едно столично училище в кв. „Слатина“, не селско школо в отдалечен, смесен район, а на крачка от центъра на София, не можа да си намери учител по математика месеци наред и трябваше да се примоли на спонсорираната от „Америка за България“ фондация „Заедно в час“, за да й изпрати 27-годишен инженер, който тепърва учи педагогика, съвсем скоро това няма да е изолиран случай.
Частната чужда фондация влезе в държавното и в общинското училище, където не й е мястото, използвайки вакуума от безхаберието на държавата. През парадния вход на държава, която се хвали с най-много медали по математика на глава от населението. А медалистите й бягат буквално след абитуриентския бал.
Всъщност, на чие тържество беше домакин българският държавен глава? На едно създадено от американска фондация сдружение, финансирано с американски пари. В името на откупуването на българските мозъци в САЩ. За което не чужденците са виновни, те си попълват научния генофонд в името на прогреса и печалбата и купуват на кило. Това, че държавата ни е нехаела през последните и фатални 10-15 години, си е наш грях.
„Както има „Америка за България“, трябва да има „България за България“. И някой бизнесмен именно от това да бъде мотивиран и да дава стипендии на всички деца, които остават в България, за да може да се развива и учителската професия.“, пожелава си учителката по математика и ваятелка на медалисти Ваня Данова.
А след някоя година и нейните деветокласници ще изкласят и ще заминат по своя задоекански път. И те няма да станат учители по математика в България. Вакуумът е за наша сметка, не се запълва само от прозрението, че образованието вече е приоритет на властта.
Автор: Ива Капкова
Източник: kanal3.bg
