Учители

Три рецепти за суперучители

Възможно ли е да се премине от едната в другата крайност – учителите да имат толкова добри условия за работа, заплащане и сигурност, че интересът към професията да е заради „привилегиите“, а не заради призвание и вътрешна потребност? Възможно е, но в Германия. Интересно е, че и за тази особеност има рецепта, макар и не универсална. За други проблеми – като тези с преобладаващо възрастни учители, прегарянето у преподавателите и привличането на родителите към процеса на образоване на децата, ще трябва да се търсят отговори и в България. Опитът си споделиха трима преподаватели от чужбина, които участваха в конференцията организирана от неправителствената организация „Образование България 2030“ и „Заедно в час“.

„А нека не забравяме, че на тях им предстои да обучават хора за следващите 50 години“

Близо една трета от учителите в Латвия са над 51-годишна възраст, „а нека не забравяме, че на тях им предстои да обучават хора за следващите 50 години“. Директорът на центъра по методология на община Вентспилс, Латвия, Инга Павула започна с проблем, който е добре познат у нас – твърде много възрастни учители. В Латвия виждали две възможности – или да изчакат пенсионирането на повечето и заместването им с по-млади, или да предприемат нещо, което и решили да направят. Предизвикателствата са били много – възрастните учители са възпитавани във време, в което на тях не им е било позволявано да говорят за проблеми, „докато в наши дни системата ги насърчава да правят точно това“, разказва Инга Павула. Освен всичко друго една от трудностите пред тях е да прилагат нови техники в обученията.

Затова от центъра по методология решават да се фокусират върху проблемите на по-възрастните преподаватели, като им предложат да споделят опита си. „Зададохме им два въпроса – какво искате да покажете на други учители от вашите уроци и какво искате да видите от други учители от техните уроци“, споделя Павула. Освен това програмата включва и обсъждания в групи, специално организирани, „в които един учител може да обсъди много повече, отколкото в 20-минутната почивка“, допълва тя.

Интересно е и че подобни проекти се финансират от местните общини, а не от правителството или от Брюксел, „защото точно местните общини разбират, че трябва да направим нещо сега, вместо да чакаме“.

„Основно качество на учителя е непрекъснато да се пита за собствената си мотивация“

„Учителите в Германия, започва проф. Красимир Стоянов, са държавни служители.“ Това носи след себе си редица привилегии – висока заплата, здравно осигуряване, по-ниски данъци, повече почивни дни и сериозна стабилност. „Като държавни служители за тях важи принципът за неуволняемост – на практика директор не може да уволни учител, такъв може само да бъде преместен“, уточнява проф. Стоянов. Бивш преподавател в много български университети, сега той ръководи катедра „Философия и теория на образованието“ в Католически университет Айхщет-Инголщат.

Правилата, по които учителите получават своето образование, са изключително стриктно определени – учителският профил се избира в самото начало, като например обучението до степен бакалавър по математика е различно от това за преподавателска степен по математика. Процесът продължава от осем до десет семестъра, завършва с държавен изпит и още две години практика с още един държавен изпит, за да се получи лиценз.

Въпреки всичко обаче и тази система не е лишена от слабости, дори напротив. Поради високия статус на професията, тя често пъти привлича хора, които не искат да станат учители, за да преподават. „Искам да стана учител, защото е сигурна професия с високо заплащане и големи привилегии“ – така проф. Стоянов обобщава мотивацията на много от своите студенти. Оценките от дипломите са решаващи за кандидатстването, а прехвърлянето от дадена специалност към учителска е силно затруднено. „Имам студенти, на които този преход им струва четири до пет години“, споделя проф. Стоянов. Заради липсата на призвание много от кандидатите за тази професия разбират преподаването в стил „готварска книга“ – придържат се към вече готови модели или „рецепти“. „Това, което знаем от научната ни работа, е, че този подход е дълбоко неработещ, той говори за липса на духовна подвижност, липса на рефлексия“, коментира проф. Стоянов. И не на последно място, етапът от двегодишната практика се определя от някои студенти като „най-ужасния период в живота им’, защото са силно зависими в среда на много по-възрастни колеги, която „изтръгва способността им за самостоятелно мислене“.

Според проф. Стоянов правилният подход за развитие на тази консервативна система е в получаване на учителско образование след завършване на бакалавърска степен, което да бъде концентрирано в двегодишно обучение с практическа работа. Фокусът трябва да бъде върху емпатията, саморефлексията, а не толкова върху техническите умения. „Основно качество на учителя е да рефлектира собственото си преживяване в училище, собствената си биография, дори собствените си училищни травми и непрекъснато да се пита за мотивацията си, разкрива той.

„Детето е в центъра на всичко, което правим“

„Философията на финландската система е, че детето е в центъра на всичко, което правим“, казва Леена Андонов. Тя е изследовател в сферата на образованието, която работи в Хелзинкския университет. Ключово е близкото сътрудничество между учители, родители и деца. „Нещо, което и големи изследвания като PISA са доказали като решаващо“, допълва тя. Важно е например родителите да разбират от учениците си как се чувстват, кое са успели да научат и кое не, за да могат учителите да знаят върху кое да обърнат внимание. Ако някои деца срещат затруднения, с тях се работи от възможно най-ранен етап.

От своя страна учителите във Финландия са високо подготвени, с голяма лична свобода при подготовката на плановете и уроците и при работата им с децата. „Това стимулира преподавателите да внасят нови идеи“, разказва Леена Андонов. Неотдавна във Финландия беше приложен нов метод в образованието, за който „всички – включително родители и учители бяха изключително притеснени“. Преподавателите – основно заради несигурността дали ще могат да приложат новите техники. Родителите – заради съмнението дали няма да се подкопаят основните знания на децата. Методът се основава на разглеждане и обмисляне на казуси и факти. „Например имаше въпрос – защо в един ден в Хелзинки слънцето бе червено? И децата дойдоха до научните отговори на този феномен. Някои биха казали, че това е наивно, че трябва да се подходи по друг начин: „Ето това е верният отговор, недей да губиш време да мислиш теории.“ Но всъщност е много важно за децата да мислят и да бъде стимулирано тяхното любопитство. Това има връзка с бъдещите им работни места“, допълва Андонов. Според нея „важно е не само какво, но и как учиш“.

Източник: capital.bg