За борба с агресията: До 2021 г. ще има едносменен режим в училищата

Публикувана на: 09.10.2017
Кoментари:0

 Деница Сачева. Снимка: frognews.bg

До 2021 г. ще има едносменен режим в училищата. Това се прави с цел да се подобри времето за отдих и извънкласни занимания на учениците, като част от мерките за борба с агресията. Това стана ясно от думите на образователния заместник-министър Деница Сачева по време на конференцията "Как да спрем насилието в училище – три стъпки за по-безопасна учебна среда", организирана от агенция БГНЕС.

Евелина Лафчийска от Асоциация "Родители" също постави темата за едносменния режим в училище, като обаче подчерта, че ще има проблем с материалната база в страната, която не е готова да отговори на това предизвикателство към момента. "Как и защо агресията се превърна в проблем номер 1 за обществото едва ли мога да кажа, но когато коментираме решението му, трябва да започнем с причините за неговата поява", каза още в изказването си Сачева.

"На първо място причините и проблемите са социално-икономически и са свързани с трудностите на семействата от гледна точка на работа, финанси и конфликти в дома. Много деца са жертви на различни конфликти, свидетели са на насилието навсякъде. Темата за агресията не е само в училище и това показва всяка новинарска емисия. В 30-40% от информационния поток говорим за насилие – бити лекари, бити учители, войната по пътищата. Въртейки се в този порочен кръг, ние мащабираме проблемите и караме децата да следват погрешни модели", каза тя. Сачева изтъкна, че ресорното министерство вече има статистика за инцидентите сред подрастващите през миналата година. 122 деца са ранени в пътно-транспортно произшествия, регистрирани са 38 смъртни случаи и са отчетени с 396 повече случая на агресия между деца. Тя каза още, че от над 4300 училища и детски градини в страната, само в 964 работят психолози или педагогически съветници.

Най-остра е липсата на специалисти в области като Ловеч, Силистра, Кюстендил, Перник, Видин и Враца. "Ще увеличим броя на педагогическите съветници с и психолозите в училище, макар да знаем, че ще бъде трудно да попълним всички празноти", посочи Сачева. Тя обобщи, че е подсилена националната мобилна група за наблюдение на инцидентите сред деца, сформирана е и работна група за механизма за противодействие на училищния тормоз. "Работим с Института за изследване на населението към БАН за съставяне на модел за произхода на насилието с конкретни доказателства, които да помогнат за решаване на проблемите. Институтът за социални дейности ни сътрудничи с проекта ”Горе ръцете”, насочен към предотвратяване на телесните наказания над децата. Самата аз съм майка на малко момче и често виждам родители, които удрят децата си на площадките. Шамарът не може да бъде форма на възпитание", заяви заместник-министърът. Тя каза още, че вече има междуинституционален план за засилване на сигурността в образователните институции.

В съвместната работа с МВР са идентифицирани 110 деца в риск и с тях се занимават социални работници. От началото на учебната година са разпространени информационни материали по проблема в училищата. "Съвместните усилия между институциите са на много по-добро ниво от когато и да било", смята Деница Сачева. "Правителството предприе мащабна инвестиция в образователната инфраструктура от над 600 млн. по ОП „Региони в растеж”, 1/3 от които са за спортна инфраструктура. Въведена беше и длъжността „Образователен медиатор” в националния класификатор на професиите. Имаме поет ангажимент за едносменен режим на обучение до 2021 г. с цел повече време за подготовка и почивка на учениците", обобщи тя.

Според заместник-кметът на Столична община д-р Тодор Чобанов превенцията на насилието в училище трябва да започне от семейството. Всеки разговор за насилието в училище ни обвързва като родители. Важен е въпросът към свободното време на детето и трайното задържане на този интерес. Нашето желание е децата да развиват позитивно свободното си време и ние като институция работим в тази посока, коментира още експертът. "Има дефицит в разпоредбите, които дават възможността на учителя да практикува своята професия. Българският учител е обезоръжен", заяви Валентин Димитров, заместник-председател на Агенцията за закрила на детето. Той постави въпроса не само за правата, но и за задълженията на учениците и начинът, по който трябва да се балансират. 

Началникът на сектор "Детска престъпност" към МВР Красимира Чобанова припомни, че като част от превенцията срещу детската престъпност МВР са влезли в над 1500 училища за събеседване с учениците по темите агресията и толерантността и са изнесли над 7000 лекции по школата за миналата година. Иван Кънчев, главен експерт в Синдиката на българските учители, насочи вниманието към темата за авторитета на учителя. По думите му, за да има авторитет учителят пред детето, той трябва първо да има авторитет пред родителите му. Нужно е да се създаде Институт за изследване на детето в България към Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД). Това заяви психологът Христо Монов, който е и бивш депутат от БСП и стана популярен по време на протестите срещу кабинета "Орешарски" с изобретението на епитета "Интернет лумпени". Той представи три тези и три стъпки за решаване на проблема. Първата теза е, че агресията и насилието са неотменна част от поведението ни. Благодарение на агресията сме оцелели като културен вид, но с културно-историческото ни развитие това се променя. "Имаме нужда да познаваме актуалната проява на тези поведенчески феномени. Първата стъпка е да се създаде един Институт за изследване на детето в България", подчерта специалистът. 

Според Монов той не трябва да бъде бюрократична машина, а е достатъчно да има борд от 5-6 изявени специалисти, които да определят актуалните теми и да задават конкурси. "И в края на годината да се прави стегнат и ясен доклад за проблемите на децата в България, който да се праща до държавната институции. Може би този институт трябва да бъде към ДАЗД, която е крайно време да стане независима", подчерта Христо Монов. Той изказа мнение, че тежестта на ученическата чантата също влияе на нивата на агресията. "Тежестта може да доведе до агресивно поведение, но по-страшното е излишната информация в учебниците. Как няма да си агресивен, когато е зададено да не можеш да се справиш с онова, което изучаваш", смята психологът. Той призова МОН да не вкарват учебно съдържание и програми, които не са минали през истински научен експеримент как влияят на децата. Третата теза е, че основен фактор за създаване на нормален ред за децата, е учителят. Нека да създадем подходяща среда за българския учител, апелира Монов. "Задължихме учителя да ходи всяка година на психиатър, стигматизирахме ги. Нека да създадем центрове за личностно развитие на учителя“, апелира още Христо Монов.

Пътят за решаване проблема с насилието в училище не е на провинението и санкцията. Това заяви председателят на Комисията по образование в парламента Милена Дамянова по време на конференцията. Агресията е навсякъде около нас, не само в училище или детската градина, а на улицата и в социалната мрежа. Първата стъпка за справяне с насилието в училище е работа, втората стъпка и третата стъпка е работа. Няма друго, подчерта Милена Дамянова. Тя изтъкна, че истината е, че ако всеки един от нас работи там, където е, по този проблем, в семейство, на улицата, социалните мрежи, само тогава би имал ефектът, който всички искаме да постигнем. "Всяко нещо има отношение към провокиране на агресия-ниско образование, телевизия, семейство. Може да извадим дълъг списък за свършено и дълъг за предстоящото, но след като има една обществена примиримост с агресията, няма да стигнем до никъде. Колкото и промени в законите и наредбите да направим, ако се примиряваме със ситуацията, която виждаме, законите си остават на хартия", убедена е Дамянова.

Източник: actualno.com


Коментари 0

Влез за да коментираш

Коментари във Facebook

Търси в Teacher.bg