Мнения

Да си класен ръководител днес – благословия или проклятие?

Класният ръководител е ключова фигура за всеки един от нас. Всеки си спомня поне един такъв в живота си, защото именно тази длъжност сред педагозите е натоварена с най-голяма отговорност.

Но замисляли ли сме се през какво преминават учителите в началото на учебната година, когато разберат, че ще бъдат назначени за класни ръководители? Преценката на кого да се падне тази чест е на директора, разбира се. Но защо повечето учители не искат да бъдат и класни ръководители?

Преди всичко заради многото бумащина. Административната тежест се увеличава многократно – попълват се картони, бележници, карти, дневници. Отговорността за поетия клас е огромна, а също така се увеличава в пъти и общуването с родители и колегите учители, ако в края на учебната година не са попълнили дневника, например. Ако нещо не е попълнено коректно или пък класът не е на ниво, тогава директорът отправя всички овиквания към класния. Не във всяко училище е така, но тежестта от това да си класен се усеща най-много заради отношението на директора.

Извънредната работа и множеството документация за уреждане също правят работата на класния непривлекателна.

И като отплата остава само благословията от обичта на учениците, а понякога и благодарността на родителите. Отплатата в края на учебната година е в усмивките на децата. Както и в моралната утеха, че като класен, оставаш завинаги в техните спомени и си помогнал за изграждане на едни по-добри личности.

Дали това се оценява от обществото, е друг въпрос.

Източник: Автор Веселина Стефанова/ teacher.bg