Георги Апостолов: Интернет не е причина за агресията в училище, вината е другаде

Публикувана на: 02.10.2017
Кoментари:1

Има тенденция да се преувеличава ролята на интернет и на все по-ранното ползване на информационните и комуникационните технологии от децата, когато се стига до обяснение на причините за насилието в училище. Но това, всъщност, е просто затваряне на очите пред реалните факти. Това заяви в интервю за БГНЕС експертът Георги Апостолов.

Не ни върши никаква услуга това, че се опитваме да прехвърляме отговорността върху светещите екрани, вместо да погледнем към корените на очевидно нарастващата агресивност при децата. За съжаление, проявите на агресия започват възрастово да слизат все по-надолу и по-надолу. Ако преди години това беше типично за прогимназиалния и гимназиален курс, вече изблиците на насилие са и сред децата в началния курс на образованието. Всъщност, интернет би могъл да бъде изключително важен фактор точно за решаване на проблема с агресията. Но корените й закономерно тръгват от семейната среда. По данни на УНИЦЕФ-България около 260 хил. деца у нас живеят без родители. Те са главно деца на родители-емигранти, които работят в чужбина и са оставени за отглеждане на баби, дядовци или роднини.

Разбира се, те в никакъв случай не могат да заместят родителската грижа. Ето една от причините детето да се чувства недостатъчно обичано, лишено от най-близките си хора, на които може да разчита и да се довери. Като включим фактора интернет - скайп, месинджър, които дават възможност на децата да потърсят връзка с родителите си, проблемът не се решава, но дава известна подкрепа. Тук интернет играе положителна роля.

Втората голяма причина за агресията в училище е цялостната обществена и информационна среда, в която растат децата. Ние изключително много подценяваме способността на децата да попиват и да се ориентират в средата, в която растат. Смятаме, че те не чуват новините, че не обръщат внимание на грубия език или направо - на езика на омразата, че не забелязват насилието на улицата, лицемерието и фалша в отношенията, но не е така. За мнозина от тях това е модел на поведение, което те копират директно от възрастните.

Третият тежък фактор, който най-много влияе на агресивната им нагласа е самата образователна система. Тя е претоварена и се нуждае от радикална реформа, защото е трагично остаряла и неадекватна. Децата днес, по наши изследвания, вече от 4-5 годишни влизат в интернет. А когато са вече на 7 г. 73% от българските деца ползват вече някоя от социалните мрежи, основно – Фейсбук. Но Фейсбук вече не е просто мрежа за комуникация, тя се превърна в медия на медиите. Децата в нея стават свидетели и участници на огромен поток от информация. Отрано се научават да ползват и интернет търсачките, когато им е необходима някаква информация.

В същото време образователната ни система продължава да им тъпче главите със знания, за които не е ясно дали някога ще им бъдат полезни. Набляга се на наизустяването, възпроизвеждането на сурови факти, на безкрайно количество цифри, дати и имена, за които децата много добре знаят, че могат да намерят с един клик. Но заради огромното количество, често излишна информация, която трябва да бъде усвоена, на учителите не остава време да развиват у децата умения, които са жизненоважни в новото време. А това са, на първо място – критичното мислене, търсенето, анализирането, разбирането на информацията. Т.е. ние оформяме съзнанието на деца, в които са натъпкани някакви знания, нямащи никаква връзка с реалния им живот. Това се разбира от децата много ясно. Затова демотивирането им за работа в училище настъпва много рано. Преди години границата беше 5-ти- 6-ти клас, а сега от 3-ти клас децата започват да ходят на училище с нежелание, защото не виждат за себе си никаква полза от дългите часове стоене на чина и слушане на безполезни, според тях, факти.

Изследвания показват, че набеждаването на компютърните игри за основни виновници за детската агресия, е точно обратното на реалността. Точно те позволяват на децата да излеят натрупаната енергия, задушаващата фрустрация и цялото си разочарование от живота. Така че компютърните игри имат по-скоро превантивна роля и не са виновника за агресивното им поведение. Просто интернета е едно огледало на психическото състояние на днешното поколение деца. Ние ги виждаме, че в интернет са изключително груби, нецензурни, агресивни, но това не е по причина на мрежата, защото в живота подрастващите проявяват същите навици и това е големият проблем.

Георги Апостолов, координатор на Центъра за безопасен Интернет

Източник: bgnes.com


Коментари 1

Влез за да коментираш
03.10.2017 Anna_Wulf

Много ми е интересно г-н Апостолов колко години стаж има като учител, та е толкова наясно с проблемите на образователната система. В статията се казва, че от децата се изисква да наизустяват ненужни факти. Да, отчасти го има и това, но една от функциите на училището е да изгражда навици у децата - навик да общуват с други хора, да работят в екип, да се подчиняват на висшестоящите (не звучи добре, но помислете кой началник би търпял служителите му да се отнасят с неуважение), постепенно и в съответствие с възрастта си да усвояват нова информация (част от нея ще използват непосредствено, останалата част ще си я "складират", за когато им потрябва). Многото предмети, които се изучават в училище, им дават възможност да открият кое им допада и кое не (как детето ще знае, че мрази физиката, ако не знае какво представлява тази наука?). Научават се да полагат (адекватни на възрастта им) усилия. Научават се, че имат отговорности (нали няма цял живот мама да му подрежда раницата?). А когато един човек през първите си 18 години е живял с мисълта, че може да прави каквото си иска, не носи отговорност за абсолютно нищо, трябва да знае само това, което той смята за интересно или важно, би било много трудно тепърва да се учи на каквото и да е. Ако не са го възпитавали да цени знанието само по себе си, как се очаква да учи, когато отиде в университет? Щом детето е свикнало да бяга от училище, то едва ли ще ходи и на лекции (те вероятно ще са му скучни). Ако е преписвало на контролни, то вероятно ще преписва и на изпити. Много пъти съм чувала хора да казват: "Това, което се учи в университета, за никъде не ти трябва. Каквото има да се учи, ще го научиш после с практиката". Но кой работодател ще иска некадърен служител? И по-важното - когато някой почине заради лекарска грешка, дали близките му ще кажат: "Какво да се прави, лекарят е проспал следването си и едва сега се учи." Или, ако следваме логиката на г-н Апостолов: "Ами интернетът беше бавен и лекарят не можа навреме да намери нужната информация. А тя беше на един клик."

Коментари във Facebook

Търси в Teacher.bg