Българското образование влиза в XXI век. Поне такова е обещанието на образователното министерство и 184 училища, които през юли станаха първите в страната със статут на „иновативни“. В петък училищата дадоха начало на нова програма, чиято амбиция е да реформира обучението от първи до дванайсти клас. В рамките на четири години одобрените кандидати трябва да реализират проект, който да разчупи традиционните модели на преподаване, съобщи БНТ.
Въпреки че са различни в зависимост от профила на училището, всички проекти имат обща цел да повишат успеха на учениците и да развият критичното им мислене. Две трети от училищата в иновативната мрежа, общо 129, ще бъдат общински. Повечето кандидати (88) се фокусират върху нови методи на преподаване. Интерес има също към усъвършенстване на управлението (51), както и към организацията на обучението (45). Най-малко инициативи (14) се занимават с учебните програми, планове и съдържание.
В столичното 18-то училище иновативният проект ще обхване паралелките с изучаване на японски език от първи, пети и осми клас. В основата на проекта са тясното сътрудничество между учители и ученици, както и дигиталните технологии. Величка Стойчева – директор на 18 СОУ „Уилям Гладстон“, София: „В първи клас, разбира се, начални дигитални базови умения. След това надграждаме в базовите умения, след това вече стигаме до сигурността при работа с дигитална техника и т.н. Освен това, развиването на езика с елементи на сугестопедия и сугестология, [както и] използването на много арт похвати. Глобално казано, искаме да постигнем утвърждаването на училището и постигането на развитието на компетенциите на 21. век в пълнота.“
Училището ще използва и т. нар. „експедиционен модел на обучение“, при който децата и учителите са принудени в реална среда да търсят решения на проблеми. Тук е възможно двама учители, например по български и английски, едновременно да работят с класа по една задача.
Десислава Николова – учител по история и цивилизация, 18 СОУ „Уилям Гладстон“, София: „Например може да е начинът, по който се представят децата, защото те в начален етап започват да се учат как да представят себе си. Това може да бъде дадено на двата езика, могат да направят видео за себе си. Има различни технологии, които може да се интегрират.“
Друго софийско училище – финансово-стопанската гимназия, ще изгради лаборатория, в която учениците ще изследват различни търговски стоки. Мая Гешева – директор на НФСГ, София: „Ние ще им предоставим възможност в тази нова, иновативна лаболатория по стокознание да провеждат учебните часове с представители на работодателите – търговските вериги, които подкрепят проекта.“
Горанка Неделва – учител по икономически дисциплини, НФСГ, София: „Би било възможно учениците, разглеждайки продукта, да обяснят много по-добре на клиента какви са ползите от него, как той да бъде употребяван.“
Георгия Кирилова – ученик в 12. клас, НФСГ, София: „Защото сме в XXI век и се развиваме изключително динамично със света около нас, имаме нужда да видим как работи светът. Не само да забиваме очи в учебниците. Трябва да видим как работи на практика, нещата как се случват. Ние сами осъзнаваме нуждата от иновации. Всеки един човек, който иска да бъде успешен, трябва да може да се развива в тази насока.“
На този етап образователното министерство няма да финансира проектите. Оттам заявиха, че това е възможно е да се случи, ако училищата постигнат обещаните резултати. Дългият списък на министерството не включва всички училища с иновативни програми в България.
Въпреки че отговарят на критериите, много от тях не са кандидатствали. Някои не са имали време да подготвят проект, а други не смятат, че в настоящия си вид програмата им носи достатъчно ползи.
Източник: news.bnt.bg
