Абитуриентско време е навън, веят се памуци от тополи, алергиите се обостриха хронично, настанала е такава паника, такава суматоха, такъв кич и театрално забързване, че светът се е завъртял около оста си и не може да се спре, полудял от собственото си безсилие да се озапти…!
То бива празници, бива абитуриентство, ама все граница трябва да има. И за всичко това са виновни и децата, ама не по-малко и родителите, защото в крайна сметка те финансират целия този постановъчен пърформанс! Не, проблемът не е във висящите крайници на тийнейджъри от прозорци, врати и други отвори на автомобилите по време на баловете, не е в това проблемът, или поне не е САМО в това…!
Проблемът идва от желанието, истинското, неподправеното, автентичното съзнание за представление на една лъжовна действителност…! 1-2-3-4…-12 е всъщност алгоритъмът на едно многогодишно и мъчително мълчание…! 12 години тези деца, тези млади хора, сякаш са чакали да изригнат и в това няма нищо лошо, лошото е, че го правят наистина като вулкан. „Иръпшън“-ът им е не просто невъзпитан, а толкова внезапен, като бликнал извор в планината…- невинното безсрамие на всяко ново поколение…!!! Имаше май такава песен на Михаил Белчев,…нещо за „гола, нахална и млада“…!
Сякаш сме склонни да оправдаем натрапените ни с детска импулсивност гледки на дързост, граничеща с порнография,…на свян, зле прикрит с прозрачната дреха на срама, на отвързаната непринуденост, която почти веднага преминава собствената си граница и се трансформира в енергично друсаща се под звуците на мазен кючек заявка за някаква, но все още не напълно ясно определена бъдещност…!
А сега да си го кажем по-достъпно…! Обвиняват абитуриентите за прическите, силиконите, роклите – тип среднощна кючекчийка от Анадола….! Само че като че ли угодно забравяме, че всичко това си има първоизточник и той стои благоприлично подреден в портфейла на родителите…! КОЙ финансира иначе целия този мелодраматичен анонс за размазваща разюзданост..!?
Децата ни са това, в което ние ги превръщаме! По „Новините“ съобщават за висящи от колите тийнейджъри…, размахващи бутилки с уиски и шампанско, наливащи се „у несвес“, като че ли утре няма да са живи…, а някои наистина може и да не са, след подобна вакханалия във всичките смисли на термина…, /Недай Боже…!!!/…!
Ами за това вината е на онзи, който управлява въпросния автомобил, от който виси я някой случаен крайник, я някоя новоналята със силикон млечна жлеза, я някоя увиснала от ботокс жука – тип: „Шест кокошки съм заклала /после кротко съм…заспала, да речем…/…!“
Родителите, които не рядко са в същата кола, в която е и абитуриентът/абитуриентката, допускат това със снизходителното: „нека се порадва детето..!“. Само че детето вече не е дете, то се е облякло, в общия случай, като порнозвезда от 70-те, пияно е от обяд, а на всичкото отгоре се налива с алкохол, поне марков – пак в общия случай, все едно бозае, а не пие „твърдо гориво“…! Това не е дете, това вече е гражданин на държавата ни. Утре този гражданин, или гражданка ще започнат работа, ще трябва да се грижат за семейство, да имат дете, което на свой ред да изпратят на абитуриентски бал, но не като селската стара мома Петрана, която решила да се мъжи на 50 години и селото си отдъхнало, като излязло цялото да я изпрати…!
Изстъпленията на абитуриентите са финансирани и допускани от родителите, те са онези, които трябва да посочим, когато критикуваме. Не е виновна щерката на N-ската родителка, която е закупила на детето си рокля, едва прикриваща неконтролируемите пориви към мазната пица, газираните напитки, безразборното хранене и одързостилия се силикон, който определено не си е на мястото….!
Не е виновен и синковецът на N-ския родител, който квичи„на умрело“ от шибидаха на луксозния „Rent a Car“, с издайнически лъщящо през рядко наболата брада и акне лице, оцъклени от креативни напъни очи и не по-малко лъщящ костюм…! За това основно таткото е виновен, защото е позволил престъпното финансиране на въпросното пошло ламе и на четвъртитата бутилка в ръката на „детето“, което „сеца мущука“, сякаш пие „от малък“, а дали пък не е и точно така…!?
И накрая да се върнем пак на Михаил Белчев, който в една своя песен наивно пита: „…Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл, всичко е само игра, всичко е само спектакъл…“, УВИ…“…късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш…“!!!
„Нека се порадват децата“, но нека все пак и да знаят, че „…утре започва от днес…“, а утре също ще съмне и трябва да се става, макар и следобед…!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
Източник: teacher.bg
