Задължителната литература в училище: между клишето и досадата се отказахме да мислим...

Публикувана на: 21.04.2017
Кoментари:2

 Снимка: www.esj.org

Един от най-сигурните начини да откажеш едно дете от нещо е като го принудиш насила. А ако го принудиш да чете досадна литература, тогава отказването е почти сигурно. Обществена тайна е, че програмата за задължителната литература в училище не е променяна с десетилетия, с малки изключения при смяната на режима. Едно и също се върти в умовете на баби, майки и деца!

Не бе чорбаджи Марко, не бе чудо! „Патриархът на българската литература” е една от спънките, през която трябва да минат младите умове. Честно казано, може би ще е далеч по-приятно и образователно да заведеш детето си да гледа постановката „Хъшове” в Народния театър. Надвесен над „Чичовци” няма как да не се пита какво е „любеница” или да се чуди как така някога са се обединявали хората за една химерна кауза за независимост, а сега на всеки му е все едно.

Така или иначе, заради подобни задължителни творби децата трябва да „анализират” какво е искал да каже писателят и използват заучени фрази от сорта на: „В романа си "Под игото" Иван Вазов разкрива духовно-психологическите измерения на най-драматичното историческо събитие преди Освобождението - Априлското въстание, превърнало се в един от звездните мигове в българската история. То показва, че колективният български дух е достигнал своята зрялост и е готов на най-върховното проявление - саможертва в името на свободата. “

Тъжно е да се види как литературният канон задължава ученика не само да прочете, но и да зазубри отношението си спрямо произведението, за да получат висока оценка. Тъжно е едно дете да не чете книжки. Тъжно е да се убива детското въображение с досадни клишета.

Не е тук мястото да се изброяват ползите от четенето, защото всички ги знаем. Всички знаем за масовата неграмотност, беден речник и простотия на родители и ученици днес – лек на всичко това е книгата.

Но дали именно с остарялата задължителна литература ще запалим интереса на детето към книгата? Дали пазарът трябва да е единствен коректив на скучните учебни програми? Няма ли да е далеч по-лесно да се образоваш, ако книгите са и интересни?

Всички тези въпроси трябва да бъдат поставени и да им се намери отговор от институции, експерти, родители и учители в най-скоро време. Защото любовта към книгата е един от начините да се „възвиси” един народ, да се научи да мисли и да протестира, когато е тъпкан – каквото казва и Вазов между редовете.
Изводът е един – безспорно желанието за четене идва от семейството. Детето се „заразява” от четенето преди всичко, ако вижда родителите си да четат, вижда книгите вкъщи, след което открива самὸ удоволствието от четене на интересна книжка. Но това желание е хубаво да се подхранва от увлекателни четива и от училището, а не да се отказва чрез архаични романи.

Защото във века на информацията сме длъжни да заместим телевизията и компютърните игри с интересни книги. В 21 век училището е длъжно да е в крак с времето, в крак със съвременната литература. Ако ли не, сме обречени…

Източник: Автор Веселина Стефанова


Коментари 2

Влез за да коментираш
22.04.2017 V.Hristova

Нека децата да прочетат някой от разказите на Даниел Богданов. „Старият орех“, „Лисицата“ или други подобни, характерни за българската действителност.

21.04.2017 vihren55

Коя книга е интересна! Една книга не може да е интересна на всички.Образованието е задължително,чрез задължителната литература се пренасяме и в историята, част от задължителната литература ни учи и на родолюбие, за да знаем корените си, миналото си.Съгласен съм, че учениците трябва да мислят върху художествения текст, а не да зазубрят анализи. Там, където в учебника има анализ, той посочва определена позиция, не е задължителен.Най-важното е да мислят, ама без да се прочели текст,какъвто и да е той, как да мислят!

Коментари във Facebook

Търси в Teacher.bg