Преди години поне се говореше, че има някакъв, макар и условно установен дрес-код за учителите, поне когато са на работа. Късите поли и изрязаните деколтета бяха „табу“. По-късно настана модна революция и всеки започна да се облича, както му повелява съвестта. Ставали сме свидетели дори на абсурди, от рода на това, учителка да се облече в пуловер, който да играе ролята, но не и особено успешно /!!!/, и на пола…! Някак не е нормално да приемеш, че преподавател, сериозен човек, който има отговорност за възпитанието и образованието на децата ни, може до такава степен да злоупотреби със самия себе си, че да допусне, да се превърне в провокатор…!
Ако се загледаме в един от култовите български филми „Вчера“, ще станем свидетели на уникални картини от миналото ни, когато учителите бяха олицетворение на сивотата, не в проценти, като популярният филм, а и книга, а направо – изцяло…!
Това пък е другата крайност, когато учителите се превръщат в някакви безлични същества, които имат само и единствено основно предназначение, което е възпитателният и образователният процес, от тук нататък, те нямат лица, те са безтелесни, безгръбначни, безплътни…!
Дрехите, стилът, материите, които се демонстрират във филма „Вчера“ на учителите, са повече от показателни за внушението, което преследва това произведение на изкуството. Там има тема, цел, посока, която показва учителите като безспорни ментори, които указват правилата и самите те ги спазват абсолютно безпрекословно, уви…!
Учителите днес са твърде далеч от тези модели и слава на Бога, защото те преди всичко са едни нормални хора, впрочем като повечето от нас! Това е така и така трябва и да бъде. Проблемът е, че свободата понякога се възприема като свободия и с нея също се злоупотребява.
Като в почти всяко нещо, балансът е необходим, защото без баланс няма правила, а правилата са в основата на всичко. Светът ни е така калибриран, че без правила изпада в състояние на безтегловна анархия и постепенно се разпада…! И отново като във всичко, дори и в правилата трябва да има рамка, защото прекалените правила създават прецеденти, които формират традиционни практики.
Прическите, дрес-кодът и въобще цялостната стилистика на обличане на преподавателите трябва да е съобразена с обективните обстоятелства, а не да превръщаме учителите в паравани, или пък в закачалки за дрехи…!
Няма нищо лошо в по-пъстрите мотиви, по-филигранните материи, или дори и в по-късите поли, но когато мярката отстъпи място на тоталната фриволност, се получава дисбаланс на пропорцията и тогава изключението формира правило, а то се настанява като постулат и дразни…!
Ако прическите, тип-„щъркелово гнездо“ от времената на съпругата на Никита Хрушчов тогава са били модерни, то днес те са не просто абсолютен анахронизъм, но дори – демонстрация на тип „културна“ принадлежност с политически привкус.
Поли, тип-„безполова монахиня“ в убит от всякакъв живот цвят днес не са признак на смирение, а по-скоро – на безгръбначно примирение…! Липсата на каквито и да е разкрасяващи субстанции по лицето на една учителка вече не се възприема за момински свян, а – откровено – за запуснатост…! Това са реалностите – онези „обективни обстоятелства“, за които говорихме по-горе…!
Пак повтаряме, учителите са напълно нормални хора, поне повечето, така, както е и в цялото ни общество – има всякакви хора. Ако те изглеждат добре, тогава това предполага и едно нормално възприемане, ако изглеждат странно, тогава от това страда самият „институт“ – и преподавателски, и възпитателен…!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
Източник: teacher.bg
