На какво всъщност учат децата ни…!?

Публикувана на: 19.04.2017
Кoментари:0

 Снимка: tsanynka - Blog.bg

Според експерти, пет са основните постулати, на които /за съжаление/ училището учи нашите деца в миналото, а до известна степен и днес! Това са няколко показателя, по които се определят проблеми в социален аспект и те са:

На първо място това е: „Истината идва от властта!“. За съжаление това е един от постулатите, който се наслагват като разбиране за света. Победителите пишат историята, така че, истината е „нормално“ да произлиза именно от властта, която е еманацията на победителите.

На второ място експертите са  поставили постулатът: „Интелект е умение да запаметяваш и да повтаряш!“. Ето тук идва един от големите проблеми на родното школо – запаметяването. Преди години учителите, особено по руски език, непрекъснато даваха на учениците си да учат наизуст стихотворения. То не бяха матрьошки, то не беше Пушкин, Лермонтов, Есенин и кой ли не още…!

Това беше, за да се очупи езикът, но тенденцията се превърна в пандемия, едва ли не, всички искаха учениците да зная, следователно да учат наизуст, което е напълно неправилно. Повторението пък беше довършването на „тортата“, но вместо черешка на върха й, там имаше…чесън…!!! Повторението създаваше още повече проблеми със запаметяването, защото така учениците се зомбираха, те не мислеха, те просто знаеха, защото повтаряха чужди мисли, чужди разсъждения, чужди гледни точки и чужди мнения…!

На трето място идва: „Точната памет и повторението се награждават!“. Този постулат произлиза от предишния. Това да знаеш, очевидно се смяташе за натрупване на запаметени наизуст фрази и постулати. Знанието не беше знание, а зубрене, знанието беше отстъпило тотално мястото си на чуждото знание. Така учениците нямаха собствени знания, а придобиваха нечии чужди знания, което също беше порок, който макар и след време, създаде проблем – липсата на собствено мнение, страхът от собствено мнение, опасението от активна себеизява и достатъчно изявена личностна позиция!

На следващото четвърто място експертите поставят постулата: „Несъгласието се наказва!“. И е точно така, защото при пълната липса на лично мнение, обективно разсъждение и каквато и да е логична, а - ерзац-мисъл, това непременно води до очакваното формиране на вид възприятие на света, според което, ако проявиш лично мнение в процеса на обучение, това се възприема за несъгласие, което обективно се наказва, съобразно методиката на обучение и най-вече – дидактиката в конкретното историческо време.

На последно място експертите поставят : „Нагаждачеството-интелектуално и социално!“. И така стигаме до повсеместните резултати – при липсата на мнение и наказание на несъгласието с насилствено обективизираното статукво, разбира се се появява и нагаждачеството, за да се оцелява, но най-вече – за да се успява. То първоначално е интелектуално, защото така се изисква в училището, от там то прераства в социално явление.

„Възпитанието“ на цели поколения в ценности като: „Преклонена глава – сабя не я сече!“, води именно до това – до най-изкристализираната форма на „живуркане“, или класическото „живучкане“ – нагаждането към условията, за да си в мейнстрийма, за да просперираш лазейки нагоре, но все пак нагоре, въпреки, че лазиш…!

И за да сме обективни, трябва да признаем, че не всичко в „онова“ училище беше именно такова, имаше и прекрасни учители, като например Дарина Михайлова по български език и литература, или Катя Радева по руски език, в тогавашното 55-то ЕСПУ в София, които наистина бяха новатори и въпреки политическите условия, си позволяваха да преподават по други правила и да оценяват по други правила и не случайно споменаваме конкретни имена, но има стотици и хиляди други като тях, които са в паметта и на други 43-годишни „ученици“, като автора на този коментар…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Източник: teacher.bg


Коментари 0

Влез за да коментираш

Коментари във Facebook

Търси в Teacher.bg