„Ако мислиш за година напред – посей ориз. Ако мислиш за 10 години напред – засади дърво. Ако мислиш за 100 години напред – образовай населението!“ Тази мисъл на Конфуций задава посоката, в която трябва да върви едно общество, което се цели в прогреса…
Да, то трябва да върви напред! Системата на висшето образование у нас обаче, поглежда и прибягва назад, към пропуснатите ползи на своята „по-малка сестричка“, а именно – системата на средното образование. Дванадесетокласниците излизат с диплома от гимназия, влизат в университет, след което започват да си доучват по материала от училище. И това се случва в едно от най-елитните ни висши училища – Техническия университет в София – храма на инженерните науки и ковачницата на най-добрите кадри в тази област. Принципа на догонването на пропуснати знания обаче не се прилага само там. Във Великотърновския университет пък студенти наваксват знанията си по български език и литература. Чувала съм оплаквания и от Софийския университет, че курсистите нямат достатъчно добра подготовка от училище.
И няма как да не изникнат два въпроса. Първо – какво са правили тези студенти, когато са били в класните стаи, и второ – как са преминали през ситото, за да бъдат приети в университет. Отговорите са някъде там, разпилени в годините – между реформите, за които се говорят високопарни слова, но ефектът е доста мъглив, между частните уроци, които се вихрят със страшна сила в иначе държавното ни образование, между делегираните бюджети, които направиха учениците – бройка, след която върви определена сума, между принципа на финансиране на висшето образование, където парите отново следват студента…И така нататък и така нататък…
Образованието не може да бъде сведено до принципа на бизнеса и търговията! А такива нюанси правят все по-тъмна сивкавата ни образователна система, в която студентите си доучват уроците от учебниците. После пък работодателите се жалват колко неквалифицирани били кадрите идващи от университета…Дипломите се обезценяват, защото доверието в тях се губи. Късче хартия, което помпа гордостта на мама и тате, че детето е завършило висше, а младият човек живее в илюзията, че е постигнал нещо, защото в CV-то си може да напише, че има тапия от еди-кой си университет. И така, докато животът не го шамароса и приземи. Кому са нужни тези мечешки услуги в образованието? Летвата в университетите пада толкова ниско, че който не е пожелал да стане студент, той не е записал да следва.
И пак всичко опира до пари. Защото, за да оцелеят на висшите училища, им трябват студенти с полагаемата субсидия. Пък нищо, че не са доучвали в клас. Но нищо де. По-добре късно, отколкото никога. Все пак има светлинка в тунела и тя е в Закона за висше образование, според който парите на университетите ще зависят все повече от качеството на обучението, а не от бройката студенти. Дано видим плодовете на тази реформа и дано не започне да буксува и да се бави, за да не се окажем пак в ситуация на догонване.
Източник: Мила Мишева/ monitor.bg
