Агресия в училищата е имало винаги, не само у нас, но и по света. Почти всеки втори американски филм показва за тормоз от съученици или за кавги в междучасията. Дори в САЩ е доста по-зле – там учениците са се разделили на „касти” – мажоретки, зубъри, спортисти, мѐтали, артисти и какви ли още не, които „воюват” помежду си на училищен терен.
У нас тормозът в училище не е чак на такова ниво, но пък покрай медиите и социалните мрежи в днешно време всяка случка бива видяна, обсъдена и „предъвкана”, докато не се намери виновник.
Камерите в едно школо не са достатъчни, охраната почти без изключения е някой побелял старец със забавени рефлекси, а родителите се интересуват повече от прехраната, отколкото от домочадието си.
Затова един разумен начин за намаляване на поведенческите проблеми при децата е връщане на строгата оценка за намалено поведение. Субективна, но нужна мярка. Твърде много станаха привилегиите на учениците. Твърде много им се позволява – както в час, така и извън него. Като няма уважение, тогава то може да бъде „извоювано” чрез намаляване на оценката, заради лошо поведение. Така не само ще има „клеймо” над младежа, дръзнал да се държи арогантно, както е било в един минал строй, но и ще предупреждава останалите за последиците от наглостта и агресията.
Освен тази оценка, задължително е и премахването на делегираните бюджети, които са на принципа „парите следват ученика”. Защото сега никой директор не смее да изключи ученик, колкото и зрелостникът да се е провинил. Децата не знаят какво е наказание, което да ги засегне пряко, а не просто една забележка, затова си позволяват издевателства не само над съученици, но и над учители.
Политиците трябва да знаят, че образованието не са само обши приказки и хубави обещания. Трябват спешни мерки за въвеждане дисциплина в училищата, като се започне първо с озаптяване на разглезените ученици и се стигне до делегираните бюджети на директорите. Прости мерки, за които трябва малко, но които трябва да се свършат навреме. Иначе ни чака безнаказаност, която води редица проблеми след себе си, а това никой от нас не иска.
Източник: Автор Веселина Стефанова
