Все по-често ни се случва да критикуваме неграмотно написани статии. Дали имената ще са объркани, дали ще има неточности, дали изреченията ще са недовършени, но все има някакъв проблем…! За всичко това повечето сме склонни да обвиняваме учителите, че не са си свършили работата – да обучат тези млади хора и да ги научат на граматика, но не е съвсем така! Истината е, че не всичко зависи от учителите, и те далеч не са магьосници, все пак!
Дразнещо е, защото повечето така наречени „журналисти“ на практика са неграмотни. Липсата на запетаи на определени за това места е най-малкият проблем. Става дума за това, че децата излизат от средното училище с лоша граматическа култура, за което е възможно да имат вина и учителите, но все пак нека не забравяме и семейната среда, контролът, който се упражнява в семейството е важен и като поведение, но и като пример, който се дава на подрастващите.
Не е нормално децата ни да излизат от средното училище, без да знаят, че пред „ако“ се пише запетая, а пред „като“ – също се пише запетая, но не и когато внася сравнение! На пръв поглед това е малък проблем, но ако тръгнем по тази линия, то на практика, за какво въобще се учи граматика…!?
Ниската грамотност на децата ни е проблем, който след това става основа на друг проблем – неглижирането на езиковата култура води до неглижиране на всичко останало, което касае не само образованието, но и начина на живот въобще.
Децата ни, когато пораснат вече знаят английски, френски, немски, дори и екзотични езици, но….не знаят български език! Все по-често те знаят тези езици и защо пътуват с родителите си, когато те са извън България. Проблемът обаче е, че не е достатъчно само да знаеш чужд език, да, предимство е, но първо трябва да знаеш родния си език и не за друго, а поне защото основата на изразяване, а и на мислене, се гради първо на роден език, който и да е той. И ако човек не познава добре родния си език, той не може да се изразява добре, на какъвто и да е друг език, още повече пък – да мисли, защото мисленето е езиково обусловено, поне в общия случай е така!
Ето от тук идва и големият проблем за това, че децата ни са езиково бедни, каквито статистики постоянно се появяват напоследък. Децата не общуват по нормален начин, те комуникират със щампи, готови, маскирани фрази, които изразяват даден вид емоция, защото така е прието, а не защото това се разбира от изразните средства. Така расте поколение, което е „алитератно“ по отношение на възможностите си да осъществява нормална форма на социален контакт.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
Източник: teacher.bg
