Дете в трети клас – проблемен ученик, замеря педагогически специалист със стол…! Това стана ясно неотдавна в столично училище. Учителите излязоха на протест, директорката подаде оставка, целият клас, в който учи въпросното дете, учеше в зала в общинската администрация…!
Пита се, ако в трети клас въпросното дете замеря учителите със столове, какво да очакваме в осми клас – тежка картечница, или РПГ…!?!?!?
Въпросът е, как така едно дете успява да върти на малкия си пръст и в прекия, и в преносния смисъл, цяло едно училище, кой му го позволява и защо се получава така?
По новия закон ученици не можело да се местят в друго училище. Едно време беше лесно, учителят ще му плесне един шамар, или това ще направи директорът и готово, проблемът е решен! Разбира се, не толерираме макаренковските методи, но понякога и това помага!
Сега, по новия закон, учителите не могат да гонят ученици от час, не могат да ги плеснат, дори и „възпитателно”, а не с цел упражняване на насилие, не могат да се преместват ученици от едно в друго училище! Е какво могат, за Бога…!? Това формулира едно патологично търпение, което не просто не преодолява проблема, а напротив, създава нов такъв! Учителят не може това, не може онова, а какво въобще може, може би това е правилният въпрос, какви са правата на учителите и въобще имат ли някакви права, за да въздействат в подобна ситуация, а не просто да я наблюдават безучастно, с вързани ръце…?!
Ето при този казус с това проблемно дете, какво да направят учителите? Родителите не даваха съгласие за индивидуална форма на обучение, не даваха съгласие и за някаква комбинирана форма на обучение, нито за работа с ресурсен учител…! Е, какво правим в такъв казус?
Да, родителите се съгласиха в крайна сметка детето им да се премести, но това как решава проблема…!?
Появи се и предложение да се направят промени в Стандарта за приобщаващо обучение. Хубаво, но този стандарт беше приет преди месеци, защо не беше тестван преди това? Явно той дава дефекти, в крачка ли ще ги отстраняваме, защо никой не помисли превантивно да пробва, дали този стандарт ще проработи и как ще проработи, а не да се експериментира с нашите деца!?
Ако детето се премести, първо, дали другото училище ще иска да го приеме, като знае, какво дете е и какви проблеми създава и второ, дори и да принудят училището да приеме това проблемно дете, как ще се реши проблемът? Детето там ще продължи да прави същите поразии, дори и по-големи, защото ще е озлобено от отношението!
Първо, проблемът бил в родителите, да, там определено има проблем, но проблемът всъщност е и в детето, защото то проявява проблемното поведение, а не родителите му! Да, причината е в тях, но изразяването на всичко е чрез детето! Заради това трябва да се работи с детето и с родителите съвместно. После се оказа, че детето било свръхинтелигентно! Добре, но ако това тормози цял един клас и една дузина педагози, тогава тази свръхинтелигентност се оказва нов проблем…!
Проблемът всъщност има два пласта, единият е, детето да проявява проблемно поведение, защото в семейството си вижда подобно поведение и го възприема за нещо нормално, вторият е – ако към него няма никакви изисквания и му се позволява всичко, поради което то не е изградило представа за мяра. Тук свръхинтелигентността няма отношение, защото проблемите са на лице…, а тя е възможно да е продукт на един от тях, което обаче не променя ситуацията, че проблеми има…!
Където и да е проблемът обаче, каквато и да е причината, не е нормално един третокласник да замеря педагози със столове, пък бил той и свръхинтелигентен! Колкото до това, че щом останалите ученици не го приемат, значи проблемът е в него, това не е критерий, а по-скоро е оправдание! Да, проблемът е в детето, но това е така, не защото всички останали са против него, защото има и примери за обратното, при това не са никак малко!
Истината, както обикновено, е някъде по средата, а и решението е някъде там, защото с механично преместване няма да се реши нищо. Детето, ако е свръхинтелигентно, то ще си остане такова и в другото училище, където пак може да хвърля столове, докато не започне с чиновете…!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
Източник: teacher.bg
