Визитка:
Ангел Грънчаров преподава в елитния техникум по електроника в Пловдив. Той обяви гладна стачка в знак на протест срещу образователната система.
Грънчаров завършва с пълно отличие средното си образование в гимназията „Неофит Рилски“ в родния си град. През 1979 г. е студент в СУ “Св. Климент Охридски”, Философски факултет. През 1980 г. заминава да продължи образованието си в Русия по специалността философия и през 1983 г. се дипломира в Държавния Университет в Санкт-Петербург. През 1985 г. след конкурс е избран за асистент по философия в Пловдивския университет “П. Хилендарски”, където работи до 1992 г.
От 1992 г. завежда създадения от него Център за развитие на личността *HUMANUS*, в който група философи, психолози и социолози провеждат изследвания върху проблеми, свързани с човека. Работи в областта на психологията и философията. От 2009 година създава философското списание ИДЕИ, на което е главен редактор.
Потърсихме преподавателят, за да се запознаем лично с проблема и за да разкажем на читателите на teacher.bgза неговите методи на преподаване.
Г-н Грънчаров се отзова с готовност и ни обясни, къде е проблемът, според него и защо е прибегнал до тази крайна мярка, да обяви гладна стачка в знак на протест срещу образователната система в България:
– Г-н Грънчаров, защо всъщност протестирате, защото не приемат Вашите методи на преподаване ли, или има и друга причина?
– Пречи ми се да прилагам тези по-различни методи на преподаване. Администрацията и директорката ми забраняват да преподававам по нов тип, по-различен начин. Това е причината най-вече. Предполагам, че и на други учители им се случва нещо подобно, когато им пречат, за да бъдат по-различни.
– Тоест, Вашият проблем е с директорката на училището, така ли?
– Не само, защото образователната система така е устроена, че администраторката на училището смята за свой дълг да ми пречи и тя намира някакви основания в разпоредби и инструкции, където има предписания, как е правилно да се преподава. Аз обаче преподавам философия, където се изисква по-голяма свобода.
– Как приемат Вашите ученици методите Ви на преподаване?
– Различно е, но има голяма група ученици, които приветстват такъв нов подход. Има и ученици, които са свикнали с традиционното отношение – учитеялт преподава, след това изпитва и те възпроизвеждат това, което пише в учебника. Те така са свикнали. В новата ситуация те се чувстват по-неконфортно.
– Всъщност, какво по-конкретно представлява тази нова ситуация, в която ги поставяте и за която говорите?
– Тези ученици не харесват това, че се изисква да имат самостоятелно разбиране по проблемите, а не просто да възпроизвеждат онова, което пише в учебника. На тях това им се вижда по-трудно и то наистина е по-трудно, обаче пък това е ценното – човек да осмисли и да си изработи своя позиция, която да умее да защитава.
– Свързахте ли се с Регионалния инспекторат по образование, какво е тяхното мнение по проблема?
– Много пъти писах до тях жалби, те идват на проверки, но общо взето са солидарни с директорката.
– А какво мислят за проблема родителите на Вашите ученици, как те приемат ситуацията?
– Има и хора, които не приемат моя подход и администрацията застава зад тях. Лошото е, че учениците не го правят това по подходящ начин. Те преминават на лични обиди спрямо преподавателя, а администрцията не се отнася критично към такова поведение, с което ги насърчава да продължават по този начин.
– Защо в крайна сметка не приемат Вашите методи, с какво те създават проблем в някои хора?
– Те някак са приели, че техен дълг е да защитават статуквото, което е удобно. Аз като съм различен преподавател, ученците сравняват атмосферата в моите часове и в другите часове. В повчето часове учениците стоят в час по принуда, не защото им е приятно. Аз пък съм против това и смятам, че учениците сами трябва да разбират, че трябва да участват в учебния процес. Принудата е остарял подход и трябва да се отхвърли.
– Вие преподавате в техникум, елитно учебно заведение, което обаче е с по-технократска насоченост. Да не би пък именно тази профилираност, която е по-далече от хуманитрния профил на философията, да е в основата на проблема?
– Учениците имат потребност от този род знания, макар, че той им е чужд на настройката, все пак, те са личности. Аз с учениците общо взето се разбирам, но безкрайно трудно се разбирам с чиновниците!
– Какво очаквате да постигнете с този протест, как ще завърши той?
– Най-малкото очаквам да започне диалог между мен и тези, които се опитват да ми пречат. Опитвам се да им повлияя и да им обясня, че в наше време така не бива да се отнасяме към един учител.
Интервюто взе Венцислав Жеков
Източник: teacher.bg
