Международните изследвания в образованието до едно сочат, че в България най-силно от всички държави знанията на децата зависят от материалното състояние на родителите. Опасенията на не един и двама специалисти са, че ако се допусне държавата да финансира и частните училища, този порок ще се задълбочи неспасяемо.
„Знам всички изследвания, така е. Залагам част от решаването на този проблем на бурното навлизане на интернета. Сегашните българчета, дали се намират в Дуранкулак, в София или в Ню Йорк, доста започнаха да си приличат. Те работят като световни хора“, обясни в интервю за всекидневника „Дума“ министърът на образованието проф. Тодор Танев.
„Това трябва обаче да навлезе и там, където сред определени общности и в определени области на страната не е достатъчно направено. Слава богу, училищата с много малки изключения разполагат с интернет възможности. Това, което нямат, са прочутите учебни таблети. Нямаме още и план за развитие на интернета, а без план ще работим на парче и ще бъдем роби на големите фирми, които ни предлагат най-различни неща“.
„Следващото нещо е работата с местните власти. Те все още възприемат училищата като тегоба, като нещо, което може да им създаде проблем, а не го схващат като най-важен залог за развитието на съответния район. Те губят хора, а чрез училището могат да ги имат и да се развиват“.
„Трето – местните възможности на корпоративната отговорност. Плахи са в даването на средства. Ще ви дам пример. Имаме средищни и защитени училища примерно в Добруджа. Там има огромни ветропаркове, разположени върху добруджанската земя. А държавата единствено за този вид енергия се ангажира да я изкупува, при това я плаща на високи цени – с наши пари. Това е огромен капитал, който държавата събира от всички, но никаква част от него не отива за развитието на самия град, на образованието. Когато се срутва покривът на единствения физкултурен салон в Шабла, би трябвало не само МОН, но и тези, които използват земята и печелят от нея, да помогнат. За да са тук и да им е гарантирана печалба за 15 години напред, би трябвало една десета от стойността на купената от Германия на втора ръка перка да се даде на Шабла“.
„Не могат да ме убедят, че някога 6-те милиона златни лева, дадени от Евлоги и Христо Георгиеви, са били размервани по същия алчен начин. Само на бизнесмените, които са давали за култура и за образование, имената им са записани в историята. Всички други са си отишли неизвестни, безлики. Знам, че бизнесът е късоглед от тази гледна точка. Но знам, че има и умни бизнесмени, които инвестират в бъдещето – оставят имената си, а имат и по-добри перспективи пред алчните си колеги в момента“, добави още Танев.
