Приетата в края на октомври от Европейския парламент дългоочаквана Директива за борба срещу сексуалната злоупотреба, сексуалната експлоатация на деца и детската порнография предизвика редица объркващи съобщения и коментари, което налага да се изяснят няколко важни момента.
1.Строгостта: Европарламентът и Еврокомисията чрез редица свои представители обявиха гръмко, че новата директива предвижда много по-строги наказания за различните видове онлайн и офлайн сексуални посегателства срещу непълнолетни. Немалко медии подеха тези твърдения и интерпретираха невярно истинското съдържание на документа.
Фактите: Всички предлагани в директивата наказания са минимум за максималните наказания, тоест, липсват задължителни долни граници. При което българският Наказателен кодекс, например, в някои отношения се оказва по-строг от европейския документ. Очакванията, че новата директива ще даде възможност за по-сериозни присъди за производство, разпространение и притежаване на детска порнография и онлайн склоняване на дете към сексуални действия, не се оправдаха. За притежание Европарламентът предлага минимален таван на наказанието 1 година затвор – което в българския НК е точно толкова. Проблемът е, че при липса на минимална долна граница просто не се произнасят ефективни присъди. Проблем също така е, че при таван на предвижданото наказание, по-нисък от 5 години, българското законодателство не дава право на правоохранителните органи да изискват трафични данни, което е абсолютна необходимост за преследване на онлайн посегателствата срещу деца.
Извод: Доброто намерение документът да изрази общата воля на европейските законодатели да се засили борбата срещу сексуалните посегателства срещу малолетни и непълнолетни не се реализира в частта с препоръки за наказания. Документът обаче изрично посочва, че всяка държава има свободата да вдигне минимума на максималните наказания по свое усмотрение. Центърът за безопасен Интернет се надява, че българският законодател ще възприеме духа, а не буквата на европейския документ.
2.Преводът: В първоначалното официално съобщение до медиите на български език вместо „максимален срок не по-малко от 10 години“ например, фигурираше просто „минимално наказание“, което би било много положително, ако беше вярно. Това обаче се мултиплицира в десетки публикации, преди текстът да бъде поправен. В момента на сайта на Европарламента един и същи абзац се повтаря в два различни варианта – „минимални наказания за около 20 криминални престъпления“ и „минимални прагове за максимални наказания за около 20 криминални престъпления“ (http://www.europarl.europa.eu/bg/pressroom/content/20111027IPR30444/html)
3.Сравнение: Изискването за криминализиране на всички видове сексуални посегателства срещу деца е полезно за онези държави, в които не всички деяния са били сриминализирани досега. Но таблицата по-долу, сравняваща наказанията по Директивата и българския Наказателен кодекс за някои основни видове сексуални посегателства срещу деца през компютърни системи, показва, че ако българският законодател се ограничи само до препоръчителните тавани на наказания, това на практика няма да доведе до никаква промяна в наказателното преследване на извършителите в България.
Директива | Наказателен кодекс на РБ |
Склоняването за сексуални цели на дете, което не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, да е свидетел на сексуални действия, дори и то да не участва в тях, се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от една година. | Чл. 155б. Който склонява лице, ненавършило 14-годишна възраст, да участва или да наблюдава действителни, виртуални или симулирани полови сношения между лица от еднакъв или различен пол или похотливо показване на човешки полови органи, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация. |
Склоняването или наемането на дете за участие в порнографски представления, или извличането на печалба или експлоатирането по друг начин на дете с такава цел, се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от пет години, ако детето не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, и не по-малко от две години, ако детето е навършило тази възраст. | Чл. 158а. (1) Който по какъвто и да е начин набира или принуждава отделни непълнолетни лица или групи от такива лица да извършват полово сношение, блудствени действия, содомия, мастурбация, сексуален садизъм, мазохизъм или похотливо показване на човешки полови органи, се наказва с лишаване от свобода до шест години. Чл. 155б. – до три години Чл. 159. Ал. (4) – до шест години |
Съзнателното присъствие на порнографски представления, в които участва дете, се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от две години, ако детето не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, и не по-малко от една година, ако детето е навършило тази възраст. | Чл. 158а. Ал. (3) Който наблюдава полови сношения, блудствени действия, содомия, мастурбация, сексуален садизъм, мазохизъм или похотливо показване на човешки полови органи, в извършването на които участва лице, за което деецът знае или предполага, че е набрано или принудено при условията по ал. 1(непълнолетни лица или групи от такива лица), се наказва с лишаване от свобода до три години. |
Придобиването или притежаването на детска порнография се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от една година. | Чл. 159. Ал. (6) Който държи или набавя за себе си или за другиго чрез компютърна система или по друг начин порнографски материал, за създаването на който е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до две хиляди лева. |
Съзнателното получаване на достъп посредством информационни и комуникационни технологии до детска порнография се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от една година. | Чл. 159. Ал. (6) – до една година |
Дистрибуцията, разпространението или предаването на детска порнография се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от две години. | Чл. 159. Ал. (4)За деянията по ал. 1 – 3 (създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява) наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до осем хиляди лева, ако за създаването на порнографския материал е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова. |
Предлагането, доставянето или осигуряването на детска порнография се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от две години. | Чл. 159. Ал. (4) – до шест години |
Създаването на детска порнография се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от три години. | Чл. 159. Ал. (4) – до шест години |
Предложението, посредством информационни и комуникационни технологии, от страна на възрастен да се срещне с дете, което не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, с цел извършване на някое от престъпленията, посочени в член 3, параграф 4 и член 5, параграф 6, когато това предложение е последвано от материални действия, водещи до такава среща, се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от една година. | Чл. 155а. Който, за да се установи контакт с лице, ненавършило 18 години, за извършване на блудствено действие, съвкупление, полово сношение, проституция или за създаване на порнографски материал предоставя в интернет или по друг начин информация за него, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който с цел извършване на блудствено действие, съвкупление или полово сношение установи контакт с лице, ненавършило 14 години, като използва информация, предоставена в интернет или по друг начин. |
